Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 17

Почуди се защо е била на тези срещи на комунисти. Тя определено произхождаше от аристократично семейство, надали симпатизираше на болшевиките.

Лабораторията за отпечатъци беше на петия етаж. Той почука и влезе.

Помещението беше тъмно, единствената светлина идваше от две настолни лампи, едната насочена към лист хартия, който висеше на връвчица, опъната от единия до другия край на стаята. Висок мъж с прошарена коса, очила и бяла престилка седеше до другата и четеше нещо в кафява кожена папка. Етажерката зад него съдържаше други такива папки. Той се взираше в съдържанието й през голяма лупа и дори не удостои с поглед младежа.

Фийлд се покашля:

— Донесох документите за случая „Орлова“.

— Руската курва ли? — попита другият мъж с британски акцент.

— Да.

— Хубаво. Сложи ги в кошницата при вратата.

Фийлд остави документите и попита:

— Има ли вече резултати?

Служителят вдигна глава и го погледна над очилата си. Носът му беше дълъг, а от ноздрите му стърчаха дебели косми. Зъбите на мъжа бяха развалени.

— Приличам ли ти на магьосник?

— Не.

Служителят го изгледа изпитателно:

— Нов ли си?

— Да.

— Откъде си?

— От Йоркшир.

— Нямаш късмет. Ще съм готов най-малко след два дни.

— Два дни?

— Най-малко. — Мъжът с бялата престилка посочи папките зад гърба си. — Да виждаш други тук? — Измърмори нещо под нос и добави: — Снели сте няколко различни набора отпечатъци, затова ще ми трябва повече време.

— Открихте ли отпечатъците на Лу?

— Сипаничавия ли?

— Да.

— Сигурно ще те разочаровам, но изобщо не съм се занимавал с отпечатъците от случая „Орлова“. И редът им няма да дойде скоро.

— Това е убийство.

— Кажи ми нещо, което не знам.

Фийлд погледна снимките на отпечатъци в папката. Служителят търсеше съвпадение между тях и едно листче на бюрото.

— Между другото, казвам се Фийлд. Вие ли сте Елис?

— Да.

— Когато стигнете до случая „Орлова“, може ли да потърсим съвпадение между отпечатъците на Лу и намерените и спалнята? Така ще се улесни…

— Фийлд. Да си ме виждал наскоро в Специалния?

— Не.

— Добре, когато се появя и започна да те уча как да си вършиш работата, можеш да дойдеш и да ми помогнеш с моята.

Фийлд се оттегли, безшумно затвори вратата и отиде в Архива, който се намираше от другата страна на коридора. Беше претъпкана, задушна стая без вентилатори и прозорци. Ръководеше се от Дани Блек, първо поколение ирландски емигрант от Ню Йорк, избягал там от гражданската война в родината си, след което по незнайни причини бе попаднал в Шанхай. Фийлд веднага го определи като човек на Грейнджър. Ирландецът работеше заедно с Марецки, чиято остъклена кабинка бе в другия край на помещението. Двамата бяха дебелаци, носеха очила и имаха къдрави коси — приличаха си като близнаци. Помагаше им една рускиня с подобно телосложение, която сортираше досиетата и заместваше двамата мъже, когато отсъстваха. Марецки имаше кабинет и на шестия етаж.

В помещението нямаше никого, затова Фийлд попълни един формуляр. Написа: „Наташа Медведева, блок «Щастливи времена», улица «Фучоу»“.