Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 177

— След малко ще дойда да те взема.

Детективът безшумно затвори вратата и слезе в Криминалния отдел. Капризи го посрещна, хвана го за ръката и го изведе на стълбището.

— Маклауд е бесен, че не сме го предупредили, но каза, че нямаме време и ще ни подкрепи, за да няма други убийства. Струва ми се, че разговаря с други членове на Съвета. След малко трябва да се качим при комисаря.

— Знам.

— Мисля, че заседанието е свикано от Грейнджър.

— Не мога да я открия.

— Всичко ще се оправи, Фийлд.

— Мислиш ли, че са я…

— Мисля, че се крие от теб. Тази жена не е глупава.

Фийлд беше отчаян.

— Фийлд…

— Тази сутрин ме следиха… струва ми се, че още от снощи.

— Мен също.

— Опитах се да им се изплъзна, но бяха цяла банда, четирима или петима.

— Могат да са по десет и повече. — Капризи мрачно се усмихна. — При тях няма недостиг на работна ръка. И не се стараят да се крият.

— Лу ли ги е изпратил?

— Така изглежда. — Американецът тръгна към стълбите. — Да се качваме. Шефът е кисел.

— По-добре да дойда с Грейнджър.

Капризи кимна и Фийлд се върна в Специалния. Грейнджър още говореше по телефона, но след няколко минути се освободи. Качиха се заедно. Маклауд и Капризи вече седяха край масата срещу комисаря.

Грейнджър запали цигара. Фийлд си помисли, че той винаги изглежда спокоен, сякаш никога не се ядосва.

— Маклауд — започна комисарят, — всички знаем защо е тази среща. Получихме официално оплакване от Чарлс Люис. Тази сутрин ми се обади Джефри Доналдсън, искаше обяснения. Грейнджър настоя да обсъдим въпроса, затова… моля ви.

— Действията ни са в рамките на допустимото при едно криминално разследване — отвърна Маклауд. — Някои членове на Съвета споделят подозренията ни за Чарлс Люис.

— Подозрения — изсумтя презрително Грейнджър.

— Работата ни не е да защитаваме само богатите и влиятелните.

— Въпреки че плащат заплатите ни.

Маклауд се наежи:

— Да не забравяме, че Лена Орлова беше прободена двайсетина пъти. — Огледа се, сякаш очакваше някой да го опровергае. — Бележките, които намерихме в апартамента й, говорят за серия незаконни доставки, извършвани от фабриките на „Фрейзърс“. Знаем, че се занимават с контрабанда на опиум и че следващата пратка е утре. Не е възможно това да става без знанието на Люис.

— Съмнявам се, че знае къде се намират всичките му фабрики — измърмори Грейнджър.

Комисарят го погледна и запремята молива си върху опакото на дланта си.

— Люис е замесен в това убийство — продължи Маклауд, — независимо дали ни харесва или не. Имаме бележника на Орлова и информацията на пратката. Това наистина не са неоспорими доказателства, затова грубият разпит е напълно в реда на нещата. Ако не друго, така поне ще го накараме да се замисли, преди да убие отново. Реакцията му е предизвикана от гузна съвест. Предлагам утре да следим кораба и самия Люис.

Грейнджър се приведе напред:

— Сигурно се шегуваш.

Комисарят му даде знак да изтъкне доводите си, но Грейнджър просто поклати глава:

— Нямате нито едно доказателство, което да мине в съдебна зала. Дори да сте прави за пратката, нищо не я свързва с Люис. Може някой от управителите на фабриката да е спал с рускинята и да се е разприказвал, за да я впечатли. Всичко останало е просто нелепо.