Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 175

Наля си кафе от каната, която винаги стоеше на една полица до стената, взе новия брой на „Норт Чайна Дейли Нюз“ и седна на една масичка в средата на помещението.

Един от помощниците в кухнята се показа на бялата летяща врата в другия край на стаята.

— Не искам нищо — каза Фийлд.

— Бекон?

Той поклати глава.

— Яйца. Много хубави. Полезни.

— Не, благодаря.

Младият китаец забърса ъгълчето на една маса, която изглеждаше безупречно чиста, и се оттегли. Фийлд отпи глътка кафе, после стана, отиде в дъното на помещението и седна на едно кожено кресло. Разгърна вестника и се опита да се съсредоточи върху текста под една снимка на Бийб Даниеле, рекламираща последния й филм: „Госпожица Синя брада“. Устата и носът й му напомняха за Наташа.

Остави вестника и се качи на горния етаж, за да се преоблече. Прокопиев беше в коридора и тъкмо си слагаше тирантите.

— Добро утро, Фийлд — поздрави го подигравателно.

— Добро утро.

— Рано сме станали, а?

— Да.

— И със задника нагоре?

Фийлд спря. Втренчи се в плешивата глава и бледите очи на руснака.

— Имаш ли много работа, Прокопиев?

Руснакът вдигна рамене.

— С какво се занимаваш?

— Много съм зает, човече.

— По задачи на Грейнджър.

Прокопиев го изгледа изпитателно.

— Не всички нареждания идват от Грейнджър.

Останаха втренчени един в друг за няколко секунди, после Фийлд отключи вратата си, влезе и я затръшна. Извади револвера си, остави го на леглото, взе чисти дрехи от гардероба и се преоблече. Ризата му бе грижливо изгладена от камериера на етажа, но миришеше на мухъл и беше още влажна.

Той седна, запали цигара и се почуди дали да не легне да поспи. Реши, че така Наташа няма да знае къде да го намери и че ако искаха да го убият, щяха да го направят по-рано, когато улиците бяха пусти.

* * *

Уверено излезе от общежитието. Държеше едната си ръка в джоба на сакото и стискаше револвера. Забеляза ги веднага — двама стояха облегнати на една ограда от другата страна на улицата, третият чакаше малко встрани.

Той тръгна бързо, като се правеше, че не ги забелязва.

Един от съмнителните типове го последва, но остана на достатъчна дистанция за целите на англичанина. Фийлд влезе в гробището. Вървеше бавно, сякаш беше дошъл на гроба на мъртъв роднина. Влезе в църквата.

Беше идвал само на една служба, но това бе достатъчно, за да знае разположението. Притича през главното помещение, покрай амвона и влезе във вестиария. Задната врата беше заключена, но той отвори едно прозорче и се измъкна през него. Прескочи стената зад църквата.

Канеше се да побегне, когато забеляза мъж с бяла шапка на отсрещния тротоар. Този беше нов. Една европейка, която разхождаше кучето си, го изгледа учудено. Беше се стреснала от внезапната му поява и навярно усети смущението му. Фийлд изтупа сакото си и тръгна. Мъжът с бялата шапка го последва. Фийлд се обърна след малко и видя другите двама, които бързо излизаха иззад ъгъла покрай гробището. Третият се прехвърли през стената.

Фийлд изчака един черен буик да мине по улицата и пресече. Преследвачите му бяха четирима или петима, ако не и повече.