Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 178

— Доста бързо реагира.

— Разбира се, че ще реагира. Компанията му внася данъци, съставляващи около една четвърт от нашия годишен бюджет. Това е все едно да отрежем клона, на който седим. Няколко месеца убеждавам Джефри Доналдсън да увеличи бюджета ни. — Грейнджър въздъхна. — Сега можем да се простим с тези пари, Маклауд.

— С пари не се купува невинност.

— Да, но с тях ни плащат заплатите. Във всеки случай грешите за Люис. Той наистина има странни предпочитания за човек с неговото положение, но не мога да повярвам, че стои зад тези… момичета.

— Били са убити.

— Ох, това са просто три рускини.

— Значи нямат право да живеят, така ли?

— Разбира се, че имат, но трябва да степенуваме нещата. Ако беше убита някоя изтъкната дама, не бих го приел, но това са руски проститутки, за бога! Ако имаше неоспорими доказателства, щеше да е друго, но засега излизате само с безпочвени обвинения и се правите на герои.

— Може би точно от това има нужда.

Грейнджър завъртя очи. Погледна комисаря:

— Няма ли да кажете нещо?

— Струва ми се малко прибързано.

— Благодаря.

Комисарят отново се обърна към Маклауд:

— Какво да обясня на Джефри Доналдсън?

Капризи и Маклауд се обърнаха към Фийлд.

— Според нас действията ни са в границите на допустимото при такъв тежък случай — отвърна Маклауд. — Не сме имали намерение да засегнем никого и ако някой се е обидил, молим за извинение. Наистина, заради следите към фабриката му и отношенията му с някои от тези момичета може би сме действали малко прибързано, но смятаме да продължаваме все така енергично разследването. — Той подръпна носа си. — Каквото и да решите, утре смятам да изпратя хора за наблюдение на фабриката.

— Тогава пратката ще мине от другаде.

— Така ли ще стане?

Грейнджър и Маклауд се изгледаха сърдито.

— Достатъчно, господа — обади се комисарят. — Повече няма смисъл да обсъждаме.

46.

Фийлд изчака Грейнджър да влезе в кабинета си и слезе в Криминалния отдел. До вратата Капризи разговаряше с една секретарка и Фийлд я изчака да се върне на бюрото си. Американецът си наля чаша вода.

— Къде според теб е отишла? — попита Фийлд.

— Нямам представа.

— Дали са разбрали, че работи за нас?

— Дори аз не знаех за това. Наистина ли работи за нас?

Фийлд осъзна, че думите му звучат наивно.

— Трябва да намерим детето, а без нея не можем.

— Ако е решила да се крие, само ще си загубим времето. Ако не си забелязал, тук човек може лесно да изчезне. Ако са я отвлекли, никога няма да я открием.

Фийлд за пръв път се замисли над възможността Наташа вече да е мъртва.

— Остави ли й бележка? — попита Капризи.

В гърлото на Фийлд сякаш заседна буца. Почуди се дали с тази бележка не я излагаше на опасност.

— Да — отговори той.

— Капризи! — извика Маклауд.

Двамата влязоха в кабинета на началника и затвориха вратата. Маклауд се върна зад бюрото си. Беше колкото ядосан, толкова и развеселен, помисли си Фийлд, като баща, чието дете е непослушно, но иначе е умно.