Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 15

Фийлд прокара пръсти през косата си. Взе писалката и добави:

„Тук е опасно, но ще внимавам. Поздрави на Артър… Не е ли време да стана чичо?“

Усмихна се и се изкуши да добави, че се е „запознал“ с една красива жена, но мисълта за Наташа Медведева и дезинформиращия доклад, който се канеше да напише, го потисна.

Още не му се вярваше, че е възможно такава жена да се подчини, на който и да е мъж против волята си.

Пулсът закънтя в ушите му. Той разхлаби вратовръзката си, разкопча яката си и бръкна под ризата, за да извади сребърното си кръстче. Стисна го толкова силно, че то се заби в дланта му. Пред очите му се появи образът на баща му, с добре оформени мустаци и коса и безупречно лъснати обувки. Представи си жилетката, колосаната риза и сребърното кръстче, едва показващо се над яката. Изпита силна омраза към този човек заради ината, тесногръдието му, надутостта му, заради пръчката и ударите, които раздаваше с нея. Стисна по-силно кръстчето и се замисли за майка си. Спомни си израза на лицето й, когато научи за решението му да постъпи в шанхайската полиция.

Фийлд издиша шумно. Той вече беше тук и сам ковеше съдбата си. Отново закачи кръстчето на врата си, закопча яката си и стегна вратовръзката.

Беше започнал нов живот. Точно затова бе тук. Затова беше избягал на другия край на света.