Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 124

Драги господин Фийлд,

Една от служителките ни, отговорна за работата с нови клиенти, ми обърна внимание на състоянието на сметката ви. По-долу включвам баланса ви към днешна дата.

Ние се стремим да задоволяваме всички нужди на клиентите си, затова за мен ще бъде чест, ако в бъдеще се обръщате лично към мен.

С уважение,

Ърглин, Ч. У.

Фийлд погледна прикаченото към писмото листче. Под номера на банковата му сметка имаше два реда:

Старо салдо: 600 $

Ново салдо: 1012 $

Другото писмо беше от „Недвижими имоти Джесфилд ООД“, улица „Джесфилд“. Беше реклама за жилище на улица „Фучоу“ — „Близо до хиподрума, встрани от улицата, с всички удобства. Три стаи, очарователна, добре поддържана градина, тенис корт и просторна тераса.“

Фийлд я смачка и я хвърли в кошчето. Взе първото писмо и го сложи в джоба си, после стана и се върна при асансьора.

Коридорът на шестия етаж беше тъмен. Марецки още не беше дошъл, но не се наложи дълго да го чака. Руснакът се появи след няколко минути, забеляза го едва когато отключваше кабинета си.

— Пак ли ти?

Фийлд влезе след него. Затвори вратата и изчака Марецки да се настани на високия стол зад бюрото си.

— Трябва ми карта.

— В магазините…

— Заловихме една от държанките на Лу, докато разпространяваше болшевишки позиви.

— Каква ирония.

— Очаква я минимум петнайсет години затвор и може да помогне в разследването на серийните убийства.

— Наташа Медведева. Предупредих те, Фийлд.

— Понякога ми се струва, че е… готова да ни съдейства, но после се отказва. Мисля, че се страхува да не би тя да е следващата жертва.

— Може да не се страхува само за себе си.

— За кого другиго?

— Има ли дете?

— Не.

— Брат? Сестра? Баща? Майка?

— Не.

— Тя така твърди. — Марецки го изгледа през кръглите си очилца. — Щом е рускиня, наказанието ще е смърт за близките й.

— Значи, когато се говори за неравностойно положение…

— Има се предвид уязвими места. Близки. Бих казал, че има дете.

— Това е невъзможно.

— Нищо не е невъзможно.

Фийлд се изправи. Закрачи напред-назад в стаичката. Погледна снимката на Лу Хуан, даващ чек за сиропиталището „Сестри на милосърдието“.

— Значи, ако тя иска да се отърве по някакъв начин от него…

— Влюбен си в нея.

— Не.

— Не се прави на глупак, Фийлд. Не можеш да ме обвиниш, че не съм те предупредил.

— Грешиш.

— Тя ще те манипулира, ако вече не е започнала.

— С каква цел?

— Каквато е неговата цел. Тя е собственост на Лу. Чуй ме, Фийлд. Още не разбираш добре какво става.

— Значи е невъзможно да се измъкне от него, така ли?

— Да.

— Тогава властта му трябва да е абсолютна.

Марецки въздъхна:

— Не е абсолютна. Ти не си във властта му. Нямаш близки — само един вуйчо, когото дори Лу не би закачил. Ако богатството не те блазни… — Прочисти гърлото си. — Той, разбира се, ще се опита да те купи чрез слугите си в полицията. Чрез конспираторите. Може би вече се е опитал.