Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 113

28.

— Това е война — заяви Маклауд и се огледа в тихата зала, сякаш очакваше някой да му възрази.

Досега Фийлд не беше влизал в кабинета на комисаря и остана впечатлен. Седяха около кръгла маса. През високите прозорци се откриваше великолепна панорама към Митницата и хонконгско-шанхайската банка в едната посока и Клуба по езда в другата. Дъждът барабанеше по стъклата. Месинговата лампа върху бюрото от тиково дърво на комисаря хвърляше бледа светлина в полумрака.

Ако беше вярно, че комисарят никога не е трезвен, тази вечер той добре се прикриваше. Говореше загрижено и с разбиране, потупа двамата с Капризи по раменете и се поинтересува как е Чен. След това продължи обсъждането на боксовия мач между Демпси и Карпантие в Джърси Сити отпреди пет години, което явно беше досегашната им тема — сякаш не забелязваше, че Капризи не е в настроение. Говореше меко, с лек акцент, издаващ ирландския му произход. Не си спомняше Фийлд от срещата им по-предишната вечер.

Комисарят нервно размести писалката си и няколкото документа върху бюрото и измънка:

— Да.

— Това е пряко нападение срещу едни от най-талантливите ни служители — подчерта Маклауд.

— И преди са ги нападали — измърмори комисарят. — Момчетата ти се проявиха мъжки, разбира се…

— При един грабеж, но тогава беше различно. Сега е било подготвено. Имало е засада.

Вратата се отвори и Грейнджър влезе. Приближи се и седна до Фийлд. Докосна рамото му съчувствено и каза:

— Извинете ме за закъснението.

— Добър вечер, Патрик — топло го поздрави комисарят, сякаш виждаше любимия си син.

Фийлд забеляза, че и Маклауд, и Капризи отбягват погледа на Грейнджър.

Началникът на Специалния отдел разхлаби вратовръзката си, разкопча горното копче на ризата си и изпъна крака. Носеше елегантен тъмен костюм с жилетка и от джобчето му се подаваше верижка на златен часовник.

— Какво е положението, Капризи — обърна се комисарят към американеца. — Ти ръководеше операцията.

Капризи се наведе напред, облегна лактите си върху масата и погледна Маклауд и Фийлд.

— Чен е добре. Закарахме го в болница „Сейнт Мери“.

— Имах предвид мнението ти за събитията от следобеда.

Грейнджър запали цигара. Подаде сребърната си табакера единствено на Фийлд, след това стана и си взе пепелник.

— Очакваха ни. Машините бяха още топли. Изпразнили са фабриката набързо.

— Знаели са, че ще отидете?

— Да.

Настъпи продължително мълчание: единственият шум идваше от Грейнджър, който силно дърпаше от цигарата и изпускаше дима към тавана.

Комисарят изглеждаше като хипнотизиран.

Маклауд се наведе напред. Беше се поуспокоил.

— Въпросът е с какво сме привлекли такова внимание — отбеляза. — Дали е разследването на убийството, или с бележника, който ни насочи към фабриката. Освен това кой е знаел, че се каните да отидете? — обърна се към Фийлд: — Казал ли си на някого?

Младежът поклати глава.

— След като излезе от Криминалния, направо към фабриката ли тръгна?

— Не, отбих се за кратко при господин Грейнджър, но…

— Не ми спомена, че отиват във фабриката, иначе щях да го предупредя да внимават.