Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 111

— По-добре да проверя защо.

— Хайде, Фийлд.

— Няма да се бавя.

Той се затича по стълбите към отдела си.

Ян се приготвяше да си тръгва и го изгледа укорително. Прокопиев седеше приведен над купчина вестници; беше преметнал сакото си на облегалката и бе свалил тирантите от раменете си.

— Късметлия си ти с тази Медведева — отбеляза. — Голям късметлия.

Фийлд почука на вратата на Грейнджър и отвори.

Грейнджър бе вдигнал краката си на бюрото и говореше по телефона:

— Да, сър… Да, сър.

Остави слушалката и се обърна към младия детектив:

— Комисарят е загрижен, че в управлението се използват твърде много кламери. — Вдигна ръка и свали краката ги от бюрото. — Шегувам се, Фийлд. Изглеждаш нервен.

— Не, просто бързам.

— Закъде така?

— Отиваме във фабриката.

— Каква фабрика?

— Една от фабриките на „Фрейзърс“… за електроуреди.

— Къде?

— На улица „Юенмин“, струва ми се.

Грейнджър се намръщи.

— Свързано е със случая „Орлова“. Намерихме в апартамента й тайни записки за една пратка… на шевни машини. Подозираме, че е важно.

— Ами, добре, тръгвай. После ще ми обясниш.

Когато се качиха в колата, Капризи се поинтересува за разговора му с Наташа. Фийлд обясни накратко, като завърши:

— Страхува се от Лу.

В този момент като по сигнал отекна гръм и небето сякаш се продъни; заваля толкова силно, че колата едва пъплеше. Хората по тротоарите се разбягаха, търсейки убежище.

Нужен им беше половин час, докато намерят фабриката на улица „Юенмин“, шофьорът често спираше и се взираше напред, за да се ориентира. Накрая стигнаха табела и синя метална врата, отворена точно колкото да мине кола. Когато отбиха от улицата, предните колела затънаха в голяма локва.

— Спри — нареди Чен и шофьорът веднага се подчини. — На портала няма никого… кабинката на портиера е празна…

Той вдигна автомата си и показа дулото през прозореца. Фийлд и Капризи извадиха револверите си. Сърцето на Фийлд туптеше силно.

— Продължавай — нареди Чен.

Шофьорът се огледа. Беше по-млад от Фийлд и явно умираше от страх.

Потегли бавно.

— По-живо — подкани го нетърпеливо Чен. Шофьорът даде газ и вкара колата през портала. Фабриката се издигаше пред тях, вратите й бяха широко отворени.

— Тичайте — извика Чен.

Отвориха вратите и Фийлд и Капризи се втурнаха след китаеца.

По лицето на Фийлд се стичаше вода, дрехите му прогизнаха въпреки късото разстояние до фабриката. Той насочи напред револвера.

Таванът беше висок и от него на метални тръби висяха лампи. Помещението бе пълно със стотици дървени работни маси. От дясната страна бяха наредени тежки машини. В дъното имаше желязно стълбище, свършващо в остъклена кабинка — мястото на управителя.

Чен стискаше гневно устни, вървеше напред и размахваше автомата. Спря и погледна часовника си.

— Още няма шест, а всички са си тръгнали. — Докосна една от машините. — Още е топла. Бързо са се изнесли.

Коленичи и в този миг отекна силен трясък от сблъсъка на кола с металната врата на фабриката.

Фаровете заслепиха Фийлд и наоколо затракаха куршуми. Оглушен от рикошетите, той пропълзя под една от машините.

Китаецът пръв намери прикритие, Капризи се вмъкна след него под дъжда от олово. Над тях като конфети се сипеха счупени стъкла от прозорците.