Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 110
Том Брадби
— Сигурно сте гладна — отбеляза. — Моля, не искам да ви спирам.
— Ще издържа.
Тя седна и му кимна към един стол, но той предпочете да остане прав.
— Надявам се, не си мислите, че освобождаването ви е безвъзмездно.
Тя сведе глава. После я вдигна и се усмихна.
— Кое е смешното?
—
— Не ви разбирам.
— Желаете ли ме, господин Фийлд, или ще ме отхвърлите? Кое ще надделее.
— Върша си работата.
— Не се съмнявам.
Тя стана, отиде при камината и взе пакет цигари от полицата. Запали една и отново седна, роклята й се вдигна на бедрата.
Гърлото на младия мъж бе пресъхнало.
— Защото си мислите, че съм негова наложница, за това ли е? Това ли ви отвращава в мен?
— Трябва да ми съдействате.
Той не можеше вече да се довери на гласа си. Имаше чувството, че принадлежи на другиго.
— Не съм длъжна да правя нищо.
— Виждали ли сте някога шанхайски затвор отвътре?
— Не.
— Съмнявам се, че ще оцелеете повече от месец.
— Може би ще ми направите услуга.
— Ако смятате така, ще ви върна веднага.
— Не можете да се скриете зад значката си.
— Не вярвате ли, че можем да ви защитим от Лу?
— Половината от вас работят за него.
— Мислите ли…
— Не. Точно затова говоря с вас. Моля ви. Правете каквото искате с мен, но да не говорим повече за това. — Тя си пое дълбоко въздух. — Питате ме с кого се е виждала Лена, но аз не знам. През последните няколко месеца беше доста потайна.
— Нищо ли не ви е казала за него?
Наташа поклати глава.
— Живели сте врата до врата.
— Винаги сме пазили в тайна личния си живот.
— Значи никога не сте виждали някой мъж да влиза в апартамента й, никога не сте чували гласа му, никога не сте виждали пред къщата да спира кола.
— Не.
— Трудно е за вярване, не мислите ли? Били сте приятелки, познавали сте се още от Казан. Живеете врата до врата, а не знаете нищо една за друга.
— Мислете, каквото искате.
— Какво ще кажете за бележките за онези пратки? „Саратога“ трябва да замине след няколко дни, натоварена с шевни машини от „Фрейзърс“? Мога да се обзаложа, че записките са оставени за някого, който знае какво означават. За вас ли са предназначени?
Наташа се втренчи мълчаливо в него.
Фийлд се изправи и отиде при прозореца. Погледна към часовника „Биг Бърти“ и хиподрума. За своя изненада установи, че е почти пет часът.
— Лу води ли ви в дома си?
— Понякога.
— Какво правите там?
Тя сведе очи.
— Разбира се, отивате в спалнята му.
— Разбира се.
Сърцето му се разтуптя лудо.
— Какво…
— Може ли да не го обсъждаме сега?
— Нямаме избор.
— Не. — Тя още отбягваше погледа му. — Разбира се, но съм уморена… Вдигна очи. — Моля ви, нека да не е сега.
В очите й личеше болка.
— И без това трябва да тръгвам — каза той. — Имам среща във фабриката на „Фрейзърс“.
Фийлд стана и тръгна към вратата. Наташа го последва.
— Благодаря — рече тя.
— Може би тази нощ?
— Да, може би.
Когато затваряше вратата, тя още му се усмихваше. Струваше му се, че сънува.
* * *
Капризи стоеше до бюрото си.
— Чакам те отдавна. Управителят на фабриката си тръгва в шест. — Посочи към горния етаж. — Грейнджър те търси.