Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 110

— Сигурно сте гладна — отбеляза. — Моля, не искам да ви спирам.

— Ще издържа.

Тя седна и му кимна към един стол, но той предпочете да остане прав.

— Надявам се, не си мислите, че освобождаването ви е безвъзмездно.

Тя сведе глава. После я вдигна и се усмихна.

— Кое е смешното?

— Вие сте смешен. Наблюдавам ви как се борите със себе си.

— Не ви разбирам.

— Желаете ли ме, господин Фийлд, или ще ме отхвърлите? Кое ще надделее.

— Върша си работата.

— Не се съмнявам.

Тя стана, отиде при камината и взе пакет цигари от полицата. Запали една и отново седна, роклята й се вдигна на бедрата.

Гърлото на младия мъж бе пресъхнало.

— Защото си мислите, че съм негова наложница, за това ли е? Това ли ви отвращава в мен?

— Трябва да ми съдействате.

Той не можеше вече да се довери на гласа си. Имаше чувството, че принадлежи на другиго.

— Не съм длъжна да правя нищо.

— Виждали ли сте някога шанхайски затвор отвътре?

— Не.

— Съмнявам се, че ще оцелеете повече от месец.

— Може би ще ми направите услуга.

— Ако смятате така, ще ви върна веднага.

— Не можете да се скриете зад значката си.

— Не вярвате ли, че можем да ви защитим от Лу?

— Половината от вас работят за него.

— Мислите ли…

— Не. Точно затова говоря с вас. Моля ви. Правете каквото искате с мен, но да не говорим повече за това. — Тя си пое дълбоко въздух. — Питате ме с кого се е виждала Лена, но аз не знам. През последните няколко месеца беше доста потайна.

— Нищо ли не ви е казала за него?

Наташа поклати глава.

— Живели сте врата до врата.

— Винаги сме пазили в тайна личния си живот.

— Значи никога не сте виждали някой мъж да влиза в апартамента й, никога не сте чували гласа му, никога не сте виждали пред къщата да спира кола.

— Не.

— Трудно е за вярване, не мислите ли? Били сте приятелки, познавали сте се още от Казан. Живеете врата до врата, а не знаете нищо една за друга.

— Мислете, каквото искате.

— Какво ще кажете за бележките за онези пратки? „Саратога“ трябва да замине след няколко дни, натоварена с шевни машини от „Фрейзърс“? Мога да се обзаложа, че записките са оставени за някого, който знае какво означават. За вас ли са предназначени?

Наташа се втренчи мълчаливо в него.

Фийлд се изправи и отиде при прозореца. Погледна към часовника „Биг Бърти“ и хиподрума. За своя изненада установи, че е почти пет часът.

— Лу води ли ви в дома си?

— Понякога.

— Какво правите там?

Тя сведе очи.

— Разбира се, отивате в спалнята му.

— Разбира се.

Сърцето му се разтуптя лудо.

— Какво…

— Може ли да не го обсъждаме сега?

— Нямаме избор.

— Не. — Тя още отбягваше погледа му. — Разбира се, но съм уморена… Вдигна очи. — Моля ви, нека да не е сега.

В очите й личеше болка.

— И без това трябва да тръгвам — каза той. — Имам среща във фабриката на „Фрейзърс“.

Фийлд стана и тръгна към вратата. Наташа го последва.

— Благодаря — рече тя.

— Може би тази нощ?

— Да, може би.

Когато затваряше вратата, тя още му се усмихваше. Струваше му се, че сънува.

* * *

Капризи стоеше до бюрото си.

— Чакам те отдавна. Управителят на фабриката си тръгва в шест. — Посочи към горния етаж. — Грейнджър те търси.