Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 101

Капризи наведе глава.

— И двамата смятаме, че Шанхай е вълнуващ град — намеси се Фийлд.

Лу го погледна, сякаш едва сега го забелязваше:

— Вълнуващ, да.

— Може би най-големият град на Земята.

— По-голям от Лондон? Париж? Ню Йорк?

— Може да им съперничи. Той е ярък пример за съчетаване на постиженията на две култури.

— Или на грешките им.

— И на грешките.

— Лена е била едно от момичетата ви — започна направо американецът.

— От моите момичета. — Лу вдигна едната си ръка с гривна от слонова кост на китката и потърка другата. — Разговаряли сме няколко пъти. Не знаех, че живее в мой апартамент.

— Не сте знаели, че живее в „Щастливи времена“?

— Трябва ли? Не мога да знам всичко.

Той се усмихна на Фийлд, сякаш виждаше в него съюзник.

— Все пак я познавахте, нали?

— Да съм я познавал? Да, без съмнение. — Махна към снимките. — В Шанхай има много красиви жени. Постоянно се срещам с нови.

— Не е ли възможно вие… или някой от хората ви да я е притежавал и да я е давал на други, като услуга?

Лу се намръщи:

— Моите хора…

Фийлд виждаше, че разговорът е безсмислен. Измести се на ръба на стола си и погледна Капризи, но американецът не помръдна. Не сваляше поглед от китаеца. Фийлд се зачуди дали няма да покаже записките на Лена, но сега смяташе, че би било грешка.

— Портиерът на тази кооперация… която е собственост на ваша фирма, беше откаран в китайския град и беше обезглавен.

— Не знам такова нещо.

— Не ви ли засяга?

— Може би. Комунист ли е бил?

— Не.

— Някои хора се престарават. Има много набедени за комунисти. Живеем в опасни времена.

— Значи не сте чули, че портиерът на една от жилищните сгради, които притежавате, е бил отвлечен и…

— Вече казах, господин полицай. — Лу се понадигна и гласът му стана по-заплашителен. — Тук се преплитат много интереси. Идете на „Бъблинг уел“… собственикът на „Щастливи времена“. Ще наредя на хората си да ви сътрудничат.

Капризи отпи глътка чай. Фийлд почувства, че е изпълнен с решителност.

— Значи почти не сте познавали Лена, така ли?

— Казах ви вече. Ще наредя на хората си да ви сътрудничат.

— Не ви питам за хората ви.

Фийлд се намеси:

— Познавахте ли Ирина Игнатиева?

Лу наведе глава, сякаш се опитваше да си спомни. После я поклати отрицателно.

— Била е убита преди два месеца. Тя също е била от вашите момичета.

Китаецът натисна два пъти звънеца и в коридора се чуха стъпки. Телохранителите му влязоха — двама от стълбите и един от странична вратичка — всичките носеха автомати.

Детективите бяха станали. Лу се изправи. Играта беше свършила.

— Предизвиквате ли ме? — Той направи крачка към тях и наведе заплашително глава. — Позволявате си да идвате в дома ми и да ме предизвиквате?

Втренчи се в Чен. Вдигна дясната си ръка на нивото на гърдите и замахна рязко встрани. Плешивият телохранител се приближи и удари Чен с приклада си в корема.

— Господи! — извика Капризи и пристъпи към колегата си.

— Стой — извика Чен; беше се превил и отпуснал на колене.

— Боже мили!

— Тихо — нареди Чен.

Надигна се с мъка. Никой не помръдна, докато той не се изправи. Чен се втренчи в другия китаец.