Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 101
Том Брадби
Капризи наведе глава.
— И двамата смятаме, че Шанхай е вълнуващ град — намеси се Фийлд.
Лу го погледна, сякаш едва сега го забелязваше:
— Вълнуващ, да.
— Може би най-големият град на Земята.
— По-голям от Лондон? Париж? Ню Йорк?
— Може да им съперничи. Той е ярък пример за съчетаване на постиженията на две култури.
— Или на грешките им.
— И на грешките.
— Лена е била едно от момичетата ви — започна направо американецът.
— От моите момичета. — Лу вдигна едната си ръка с гривна от слонова кост на китката и потърка другата. — Разговаряли сме няколко пъти. Не знаех, че живее в мой апартамент.
— Не сте знаели, че живее в „Щастливи времена“?
— Трябва ли? Не мога да знам всичко.
Той се усмихна на Фийлд, сякаш виждаше в него съюзник.
— Все пак я познавахте, нали?
— Да съм я познавал? Да, без съмнение. — Махна към снимките. — В Шанхай има много красиви жени. Постоянно се срещам с нови.
— Не е ли възможно вие… или някой от хората ви да я е притежавал и да я е давал на други, като услуга?
Лу се намръщи:
— Моите хора…
Фийлд виждаше, че разговорът е безсмислен. Измести се на ръба на стола си и погледна Капризи, но американецът не помръдна. Не сваляше поглед от китаеца. Фийлд се зачуди дали няма да покаже записките на Лена, но сега смяташе, че би било грешка.
— Портиерът на тази кооперация… която е собственост на ваша фирма, беше откаран в китайския град и беше обезглавен.
— Не знам такова нещо.
— Не ви ли засяга?
— Може би. Комунист ли е бил?
— Не.
— Някои хора се престарават. Има много набедени за комунисти. Живеем в опасни времена.
— Значи не сте чули, че портиерът на една от жилищните сгради, които притежавате, е бил отвлечен и…
— Вече казах, господин полицай. — Лу се понадигна и гласът му стана по-заплашителен. — Тук се преплитат много интереси. Идете на „Бъблинг уел“… собственикът на „Щастливи времена“. Ще наредя на хората си да ви сътрудничат.
Капризи отпи глътка чай. Фийлд почувства, че е изпълнен с решителност.
— Значи почти не сте познавали Лена, така ли?
— Казах ви вече. Ще наредя на хората си да ви сътрудничат.
— Не ви питам за хората ви.
Фийлд се намеси:
— Познавахте ли Ирина Игнатиева?
Лу наведе глава, сякаш се опитваше да си спомни. После я поклати отрицателно.
— Била е убита преди два месеца. Тя също е била от вашите момичета.
Китаецът натисна два пъти звънеца и в коридора се чуха стъпки. Телохранителите му влязоха — двама от стълбите и един от странична вратичка — всичките носеха автомати.
Детективите бяха станали. Лу се изправи. Играта беше свършила.
— Предизвиквате ли ме? — Той направи крачка към тях и наведе заплашително глава. — Позволявате си да идвате в дома ми и да ме предизвиквате?
Втренчи се в Чен. Вдигна дясната си ръка на нивото на гърдите и замахна рязко встрани. Плешивият телохранител се приближи и удари Чен с приклада си в корема.
— Господи! — извика Капризи и пристъпи към колегата си.
— Стой — извика Чен; беше се превил и отпуснал на колене.
— Боже мили!
— Тихо — нареди Чен.
Надигна се с мъка. Никой не помръдна, докато той не се изправи. Чен се втренчи в другия китаец.