Читать «Господарката на езерото (том 2)» онлайн - страница 94

Жената ги огледа със зъл, изпълнен със застинала омраза поглед, и ги попита за елфите. За Катериците. За терористите. За бегълците, остатъци от отряд, разбит два дни по-рано.

Яре, Люсиене и инвалидите, избягвайки погледа на белокосата и едноока жена, неясно отвърнаха, че не, никого не са срещали и никого не са виждали.

„Лъжете — мислеше си Бялата Райла, същата, която някога наричаха Черната Райла. — Знам, че лъжете. От съжаление лъжете.

Но това нищо не означава и нищо не променя.

Защото аз — Бялата Райла — не познавам съжалението.“

* * *

— Ура! Да живеят джуджетата! Слава на Баркли Елс!

— Да живеят!

Новиградските павета кънтяха под подкованите ботуши на служещите в Свободния отряд. Джуджетата крачеха в типичния за тях строй, по петима в редица, а над колоната им се вееше знамето с чуковете.

— Да живее Махакам! Слава на джуджетата!

— Слава!

Неочаквано някой в строя избухна в смях. Няколко души се присъединиха към него. А след минута вече всички се превиваха от смях.

— Каква обида… — ахна йерархът Хемелфарт. — Какъв скандал… Това е непростимо…

— Крастави нечовеци! — изрева жрецът Вилемер.

— Престорете се, че не забелязвате — спокойно ги посъветва Фолтест.

— Нямаше защо да икономисваме от продоволствията — обади се кисело Меве — и да отказваме да ги снабдяваме.

Офицерите на джуджетата бяха сериозни и сдържани, пред трибуната се изпънаха и отдадоха чест, но фелдфебелите и войниците от Свободния отряд показаха своето отношение към прекратяването на договора с Отряда, прието от кралете и йерарха. Минавайки покрай трибуните, някои от тях демонстрираха на кралете сгънати в лакътя ръце, други им показваха втория от любимите си жестове — юмрук със стърчащ среден пръст. Този жест в академичните среди се наричаше digitus infamis. Плебсът го наричаше по още по-обиден начин.

Появилите се по лицата на кралете и йерарха петна доказваха, че и двете наименования са им добре известни.

— Не трябваше да се стискаме. Това ги обиди — повтори Меве. — Джуджетата са горд народ.

* * *

Звярът на Елскердег отново нададе вой, който премина в зловещо пеене. Само че седящите край огъня мъже не обърнаха глави.

Пръв след продължителното мълчание заговори Бореас Мун.

— Светът се промени. Справедливостта възтържествува.

— Е, що се отнася до справедливостта, това е преувеличение — леко се усмихна пилигримът. — Аз предпочитам да се съглася с твърдението, че светът се е приспособил към основния закон на физиката.

— Интересно — провлачи глас елфът, — дали си мислим за един и същ закон?

— Всяко действие има противодействие — каза пилигримът.

Елфът изсумтя, но това беше изпълнен с доброжелателност звук.

— Една точка в твоя полза, човеко.

* * *

— Стефан Скелен, син на Бертрам Скелен, бивш императорски коронер, изправи се. Висшият трибунал на Империята по волята на Великото Слънце те признава за виновен в престъпления и незаконни действия, а именно: държавна измяна и участие в заговор, имащ за цел предателско покушение върху установения ред, както и лично върху Негово Императорско Величество. Твоята вина, Стефан Скелен, е потвърдена и доказана. Трибуналът не намери смекчаващи вината обстоятелства. Негово Императорско Величество не пожела да използва правото си за помилване.