Читать «Господарката на езерото (том 2)» онлайн - страница 52

* * *

Тя го забеляза. Видя, как се приближава, съпроводен от мъртвите погледи на поддържащите арката алабастрови канефори. И неочаквано осъзна, че бягството е невъзможно, че от него не може да се избяга. Че ще трябва да се бие с него. Тя знаеше това много добре.

Но страхът беше твърде силен.

Тя хвана меча. Острието на Лястовичката тихо запя. Цири познаваше тази песен.

Тя се върна по широкия коридор, а той пристъпваше към нея, хванал меча си с две ръце. По острието се стичаше кръв, която капеше на тежки гроздове от ефеса.

— Труп — изтърси той, прескачайки тялото на Ангулеме. — Много добре. Онова момченце също е готово.

Цири усети как я обзема отчаяние. Почувства как пръстите й стискат до болка дръжката на Лястовичка.

Тя отстъпи назад.

— Ти ме излъга — процеди през зъби Бонхарт, без да я изпуска от поглед. — Онзи мъж нямаше медальон. Но вътрешният ми глас ми нашепва, че в замъка ще намеря и такъв, който си има медальон. Ще се намери някъде край вещицата Йенефер. Старият Лео Бонхарт си залага главата, че ще бъде там. Но първото нещо — най-важното! — си ти, змийче! Ти преди всичко. Ти и аз. И нашата венчавка.

Цири се реши. Описа с Лястовичката къса дъга и застана в позиция. Завъртя се в полуоборот, още по-бързо, принуждавайки ловеца да се върти на място.

— Последния път — процеди той през зъби, — тия номера не ти помогнаха много. Какво ти става? Не умееш ли да се учиш от грешките си?

Цири засили темпото си; залъгваше противника с плавни, меки движения на острието, примамваше го и го хипнотизираше.

Бонхарт завъртя меча си в свистяща мелница.

— Такива на мен не ми действат — промърмори той. — И от това ми става скучно.

С две бързи крачки съкрати дистанцията помежду им.

— Нека свири музика!

Той подскочи и мушна рязко. Цири се завъртя в пирует, подскочи, отпусна се леко на левия си крак и удари веднага, без да заема позиция. Още преди острието й да срещне защитата на Бонхарт, тя вече се въртеше, гмуркайки се гладко под свистящите му удари. Удари още веднъж, без да замахва, неестествено извивайки лакътя си. Завари го неподготвен. Бонхарт парира и използва набраната инерция, за да й нанесе удар отляво. Тя го очакваше — достатъчно беше само леко да свие колене и да се наведе назад, за да се изплъзне от острието. Веднага му отвърна с бърз удар. Но сега пък той го очакваше и я измами с финт. След като не получи очаквания отговор, тя за малко да изгуби равновесие; спаси се с един бърз отскок, но въпреки това мечът му закачи рамото й. В началото тя си помисли, че острието е резнало само подплатения й ръкав, но само след миг усети затопляне под мишницата и по ръката.

Алабастровите канефори ги наблюдаваха с равнодушни погледи.

Тя отстъпваше, а той я следваше, прегърбен, размахващ меча с широки, режещи движения. Като костеливата смърт, която Цири беше видяла на картините в храма. „Танц на скелети“ — помисли си тя.

Тя отстъпи назад. Топлата кръв вече се стичаше по предмишницата и китката й.

— Първата кръв е моя — рече той, забелязвайки капките, пръскащи по пода. — Чия ще бъде втората? А, годенице моя?