Читать «Господарката на езерото (том 2)» онлайн - страница 5

Онези, които трябваше да ударят първи, изглеждаха спокойни и дори отегчени. Маркус Брайбант се прозяваше. Генерал-лейтенант Рец де Мелис-Сток бъркаше в ухото си с кутре, което след това оглеждаше изпитателно, сякаш очакваше да види там нещо заслужаващо вниманието му. Оберщер Рамон Тирконел, младият командир на дивизия „Ард Феаин“, си подсвиркваше тихичко, вперил поглед в една известна само нему точка от хоризонта. Оберщер Лиам аеп Муир Мос от дивизия „Дейтвен“ разлистваше томчето с поезия, което носеше неотлъчно със себе си. Тибор Егебрахт от дивизията тежки копиеносци „Алба“ се почесваше по тила с дръжката на камшика си.

— Ще започнем нападението веднага, след като се върнат патрулите — каза Коехорн. — Притесняват ме онези хълмове на север, господа офицери. Преди да атакуваме, трябва да разбера какво има зад тези хълмове.

* * *

Ламар Флаут се страхуваше. Умираше от страх, ужасът пъплеше по червата му и му се струваше, че в стомаха му има поне десетина хлъзгави, покрити с воняща слуз змиорки, които яростно се опитват да намерят пролука, през която да се измъкнат на свобода. Един час по-рано, когато патрулът получи заповед и се отправи на разузнаване, някъде дълбоко в себе си Флаут таеше надежда, че сутрешният хлад ще разсее тревогите му, че рутината, отработеният ритуал, твърдата и сурова същност на работата му ще потушат страха. Лъжеше се. Сега, след изтичането на един час и изминаването на някакви си пет мили, далече, опасно далече от своите, дълбоко, страшно дълбоко във вражеска територия, близо, смъртоносно близо до неизвестни опасности — едва сега страхът показа на какво е способен.

Спряха се на края на елховата гора, като внимаваха да не се подават иззад гъстите хвойнови храсти. Пред тях, зад ниските ели, се простираше широка котловина. Над тревата се стелеше мъгла.

— Никой — отбеляза Флаут. — Няма жива душа. Да се връщаме. И без това стигнахме твърде далеч.

Вахмистърът го погледна накриво. Далеч ли? Бяха се отдалечили само на миля. И на всичко отгоре се бяха влачили като куци костенурки.

— Няма да е зле да надникнем и зад онези хълмове, господин лейтенант — каза той. — Струва ми се, че оттам ще имаме по-добра видимост. Надалече, към цялата долина. Ако някой идва насам, не може да не го забележим. Е, какво? Ще се промъкнем ли дотам, господине? Само няколко стаяния са.

„Няколко стаяния — помисли си Флаут. — През открита местност, като на тепсия!“ Змиорките се извиваха в стомаха му и упорито търсеха изход навън. Поне една със сигурност беше на прав път — Флаут усещаше това.

„Чух звън на стремена. Пръхтене на коне. Там, в гъстата зеленина, между младите ели на песъчливия склон. Какво помръдна там? Някаква фигура?

Обкръжават ли ни?“

Из обоза се носеше слух, че няколко дни по-рано кондотиерите от Свободната рота нападнали от засада разезд на бригадата „Врихед“ и пленили един елф. Разправяха, че го били кастрирали, отрязали му езика и му отсекли пръстите на ръцете… А накрая му извадили очите. Ха да те видим сега, присмели му се те, как ще се забавляваш със своята елфка приятелка. Дори няма да можеш да гледаш как тя се забавлява с други.