Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 59

— Е — възкликна тя, когато той свърши, — признавам си, че очаквах нещо такова. Отдавна забелязах симптоми на влюбеност у Анариета.

— Влюбеност? — прихна вещерът. — Или господарски каприз?

— Ти, изглежда, не вярваш в искрената и чиста любов? — Тя го погледна проницателно.

— Моята вяра — отсече той — не е предмет на разговора и няма нищо общо с него. Става въпрос за Лютичето и неговото глупаво…

Той млъкна, изведнъж изгубил увереност.

— Любовта е като бъбречните кризи — изрече бавно Фрингила. — Докато не я изпиташ, не можеш да си представиш за какво става въпрос. А когато ти разказват, не вярваш.

— Има нещо вярно в това — съгласи се вещерът. — Но има и разлики. При бъбречните кризи здравият разум не спасява. И не ги лекува.

— Любовта се надсмива над здравия разум. И в това са нейните обаяние и красота.

— По-скоро глупостта й.

Фрингила се изправи, приближи се към него и свали ръкавиците си. Под сянката на миглите очите й бяха тъмни и дълбоки. Миришеше на амбра, рози, библиотечна прах, пожълтяла хартия, миниум и типографска боя, мастило и на стрихнина, с който се опитваха да тровят библиотечните мишки. Още по-странно беше, че той действаше.

— Не вярваш във внезапния импулс? — каза тя с променен глас. — В бурното привличане? В сблъсъците между летящи по пресичащи се траектории болиди? В катаклизмите?

Тя протегна ръка и докосна рамото му. Лицата им се доближаваха, все още бавно, предпазливо, сякаш внимавайки да не подплашат някое страшно боязливо създание.

А после болидите се сблъскаха и настана катаклизъм.

Паднаха върху купчина томове, които под тежестта им се разпръснаха в различни посоки. Гералт зарови нос в деколтето на Фрингила, прегърна я силно и я улови за коленете. Разни книги му пречеха да вдигне роклята й над талията, сред тях изкусно украсената „Жития на пророците“, а също така „De haemorrhoidibus“, интересен, макар и спорен медицински трактат. Вещерът избута томовете настрани и нетърпеливо разкъса роклята й. Фрингила охотно повдигна бедрата си.

Нещо се опираше в рамото й. Тя обърна глава. „Изкуството на акушерската наука за жени“. Бързо, за да не изкушава дявола, тя погледна на другата страна. „За горещите сероводородни води“. Наистина, ставаше все по-горещо. С крайчеца на окото си тя видя надписа на заглавната страница на разтворената книга, върху която лежеше главата й. „Записки за неминуемата смърт“. „Още по-хубаво“ — помисли си тя.

Вещерът се бореше с бельото й. Тя вдигна бедра, но този път едва-едва, за да изглежда като случайно движение, а не като оказване на помощ. Не го познаваше добре, не знаеше как реагира на жените. Притесняваше се да не се окаже, че предпочита онези, които се правят, че не знаят какво се иска от тях. Или да не е от онези, чието желание отминава, ако бельото се сваля трудно.

Обаче вещерът не показваше никакви признаци, че е загубил желанието си. Можеше да се каже, че дори е обратното. Виждайки, че е дошъл точният момент, Фрингила ентусиазирано и стремително разтвори крака, като при това събори купчина от книги и свитъци, които се стовариха като лавина отгоре им. Подвързаното с релефна корица „Ипотечно право“ се опираше в задника й, а украсената с месингова обкова „Codex diplomaticus“ — в китката на Гералт. Гералт мигновено оцени ситуацията и се възползва от нея: премести огромния том там, където трябваше. Фрингила възкликна — обковата се оказа студена. Но остана такава само за миг.