Читать «Голият матадор» онлайн - страница 3

Не бях сигурен какво щях направя, ако някой я проследеше. чувствах се като гол матадор без шпага. Следяха ме от доста време и много пъти ми се разминаваше. Не носех пистолет. Напоследък ми се наложи да мина през прекалено много летищни проверки и не ми беше останало време да се сдобия на място с нов. Само да си намерех лодката, всичко щеше да е наред.

Отидох до кухнята, за да видя кафето. Беше готово. Налях си една чаша и седнах да го пия на масата. Заслушах се в дъжда.

Може би след около половин час чух шум на кола откъм алеята. Отидох до прозореца. Беше тя и изглежда бе сама в колата.

След като влезе, тя измъкна плика изпод шлифера си и ми го подаде. Върна ми и ключа.

— По-добре провери и виж дали е каквото трябва. — каза. Така сторих, и беше каквото трябва.

— Мислиш, че знаят стаята? — попита.

— Не знам. Не биха познали името. Той видя ли те да влизаш? Да излизаш?

— Сигурно.

— Мислиш ли, че може да са те проследили?

— Не видях никого след мен.

Обърнах се към прозореца и се вгледах за известно време. Нямаше нищо подозрително.

— Не знам как да ти се отблагодаря. — казах накрая.

— Отново съм напрегната.

Отидохме до спалнята и аз изразих признателността си много твърдо и много продължително. Пак работих с устни и ръце под разположението на шията, но всички имаме някакви задръжки, а тази страна със сигурност бе неопитомена и интригуваща. След това тя приготви агнешки хапки, а аз забърках салата. По-късно пихме кафе и пушихме някакви пурети от нейните. Беше се стъмнило и дъждът беше спрял.

Изведнъж тя остави пуретата си в пепелника и стана. Отивам за малко в банята. — каза.

Все още беше вътре и водата шуртеше, когато телефонът иззвъня. Не знаех как да постъпя. Можеше да е някой приятел, съпруг или някой, комуто гласът ми нямаше да се понрави.

— Ало? — чу се припукване от дълго разстояние и лоша връзка. — Ало? — повторих след няколко секунди.

— Ем…? Ем… там ли е…? — изрече мъжки глас, долитащ сякаш от раковина. — Кой… е…?

— Джес, — казах, — Смитсън. Наех за една седмица това място. На някаква жена е. Не й знам името.

— Кажете й…, че е звънил… Персей.

— Не знам дали ще я видя. Нещо да й предам ли?

— Просто… че ще… дойда.

чу се затваряне на слушалката и далечните отгласи изчезнаха.

Отидох до вратата на банята и почуках леко.

— Обадиха ти се по телефона. — казах.

Водата спря да шурти.

— Какво?

В този момент се позвъни на вратата. Втурнах се към кухненския прозорец и погледнах навън. Не виждах жива душа, но на улицата беше паркирана кола и тя беше синя.

Върнах се до вратата на банята.

— Те са тук. — казах.

— Иди в спалнята, — каза — Влез в дрешника. Не излизай, докато не ти кажа.

— Какво ще правиш?

Звънецът се обади отново.

— Действай!

Така и направих. Изглежда тя имаше нещо наум, за разлика от мен.

Сред одеждите в тъмнината, аз слушах. Нейния глас и един друг, рязък и мъжки. Говориха около половин минута. Съдех по звука, че той е влязъл вътре. Изведнъж чух писък — неговия — внезапно прекъснат след секунди, последван от трясък.