Читать «Големите малки лъжи» онлайн - страница 93

Целият живот на Бони бе плесник през лицето на Маделин. (По-скоро леко шляпване, снизходително и любезно потупване, защото Бони никога не би упражнила насилие.) Именно затова толкова ѝ харесваше възможността да помогне на Джейн, да бъде спокойната личност, която разполага с отговорите и решенията.

— Не мога да открия лепило, за да закрепим снимките тревожно каза Джейн, когато подредиха всичко на масата.

— Аз имам. — Маделин извади от чантата си моливник и избра един черен маркер за Зиги. — Хайде сега да нарисуваш едно хубаво голямо дърво, Зиги.

Всичко вървеше добре, докато Зиги не каза:

— Трябва да напиша и името на баща ми. Госпожица Барнс каза, че не е проблем, ако нямаме снимка, просто написваме името на човека.

— Ами… ти нали знаеш, че нямаш татко, Зиги — кротко отвърна Джейн. Беше казала на Маделин, че винаги се е опитвала да бъде възможно най-откровена със Зиги относно баща му. — Но ти си късметлия, защото имаш чичо Дейн и дядо, и чичо Джими. — Тя вдигна няколко снимки на усмихнати мъже като силна ръка карти. — Освен това имаш и удивителна снимка на прапрадядо си, който е бил войник!

— Да, обаче все пак трябва да напиша името на баща си в това квадратче. Чертая линия от мен до мама и от мен до татко. Така се прави.

Той посочи към примерното родословно дърво, включено в инструкциите от госпожица Барнс — идеалното семейство: с мама, татко и две деца.

Госпожица Барнс наистина трябва да преосмисли този проект, помисли си Маделин. Самата тя си навлече достатъчно неприятности, докато помагаше на Клоуи. Изникна деликатният въпрос дали трябва да начертаят линия от снимката на Абигейл към Ед.

„Трябва да сложите снимка на истинския баща на Абигейл — услужливо подхвърли Фред, надничайки над раменете им. — И на колата му.“

„Не, не трябва“ — сряза го Маделин.

— Не е нужно да е съвсем същото като онова, което е дала госпожица Барнс — каза Маделин на Зиги. — Всички проекти ще бъдат различни. Този тук е само за пример.

— Да, обаче трябва да напишеш имената на майка си и на баща си — каза Зиги. — Как се казва баща ми? Просто кажи името му, мамо. Просто го кажи буква по буква. Не знам как се пише. Ще имам проблеми, ако не напиша името му.

Типично за децата. Усещаха, когато имаше нещо деликатно или скандално, и разпитваха упорито като малки прокурори.

Горкичката Джейн бе застинала неподвижно.

— Миличък — внимателно каза тя. — Разказвала съм ти тази история толкова пъти. Татко ти би те обичал много, ако те познаваше, но аз не знам името му, съжалявам, и знам, че не е честно…

— Но аз трябва да напиша име в това квадратче! Госпожица Барнс каза! — В тона му се долавяше познатата истерична нотка. Преуморените петгодишни хлапета трябваше да се третират като взривни устройства.

— Не знам името му! — каза Джейн и Маделин разпозна онова скърцане на зъби и в нейния тон, защото у децата ти има нещо, което е способно да извади на показ детинското и теб. Нищо и никой не е в състояние да те вбеси така, както собственото ти дете.