Читать «Големите малки лъжи» онлайн - страница 77

Абигейл отмести поглед.

— Наистина го искам.

* * *

Стю: Присъствах на спортния празник. Надбягването на майките беше абсолютен цирк. Извинете ме за израза. Но някои от тези жени… ще рече човек, че сме на Олимпийските игри. Сериозно.
Саманта: О, глупости! Не обръщайте внимание на съпруга ми. Никой не е приемал състезанието на сериозно. Аз се смях толкова много, че ме заболя коремът.

* * *

Нейтън присъстваше на празника. Маделин не повярва на очите си, когато се сблъска с него пред сергията за печени наденички, стиснал Скай за ръката. Точно тази сутрин от всички възможни сутрини.

Бащите рядко идваха на празника, основно татковци в отпуск по майчинство или татковци на деца с изявени спортни умения, но ето го бившия съпруг на Маделин, взел почивен ден от работа, за да присъства, облечен в тениска на райета и шорти, с бейзболна шапка и слънчеви очила, типичната униформа на отбор „Добър татко“.

— Е… първият ти спортен празник! — каза Маделин и забеляза свирката, която висеше на врата му. Той присъстваше като доброволец, за бога. Той участваше. Ед бе от онзи тип бащи, които участваха като доброволци в училищни събития, но днес имаше спешна работа. Нейтън се преструваше на Ед. Преструваше се на добър човек и всички се хващаха на въдицата му.

— Да, така е! — изчурулика Нейтън, а после широката му усмивка помръкна, когато осъзна, че първородната му дъщеря сигурно също е участвала в спортни празници в началното училище. Естествено, напоследък той присъстваше на всичките ѝ важни събития. Абигейл не беше от изявените спортисти, но свиреше на цигулка, а Нейтън и Бони посещаваха абсолютно всичките ѝ концерти и ръкопляскаха с грейнали лица, сякаш винаги са били до нея, сякаш те са я водили на уроците по цигулка в Питършам, където никога нямаше места за паркиране, сякаш те са помагали за плащането на всички тези уроци, които Маделин не можеше да си позволи като самотна майка с бивш съпруг, който буквално не даваше пукнат цент за детето си.

А сега тя избираше него.

— Абигейл говори ли с теб относно… — Нейтън леко смръщи чело, сякаш ставаше въпрос за деликатен здравословен проблем.

— Относно това да живее с теб? — довърши Маделин вместо него. — Да, каза ми. Каза ми го тази сутрин всъщност.

Заболя я. Физически. Като начален стадий на тежък грип. Като предателство.

Той я погледна.

— И ти…

— И аз нямам нищо против — отвърна Маделин. Нямаше намерение да му доставя удоволствие.

— Ще трябва да решим въпроса с парите.

Сега, когато вече беше добър човек, той плащаше издръжка за Абигейл. Плащаше я навреме. Без оплаквания. И никой от двамата не споменаваше и дума за първите десет години от живота на Абигейл, когато храната и дрехите ѝ очевидно са били безплатни.

— Искаш да кажеш, че сега аз трябва да ти плащам издръжка?

Нейтън изглеждаше шокиран.

— О, не, нямах предвид това…

— Но ти си прав. Би било справедливо, щом ще живее при теб.

— Естествено, че никога не бих приел пари от теб, Мади — прекъсна я той. — Не и когато… когато не… когато не бях в състояние да… през всички онези години… — Той се намръщи. — Виж, наясно съм, че не бях най-добрият баща, когато Абигейл беше малка. Изобщо не трябваше да споменавам парите. Просто в момента имаме известни финансови затруднения.