Читать «Големите малки лъжи» онлайн - страница 70

Той я блъсна достатъчно силно, за да я накара да се олюлее непохватно. После отстъпи крачка назад и вдигна брадичка. Дишаше тежко през ноздри, а ръцете му висяха отпуснати до тялото. Чакаше нейната следваща стъпка.

Имаше толкова много варианти.

Понякога тя се опитваше да реагира като възрастен. „Това е недопустимо.“

Понякога крещеше.

Понякога му обръщаше гръб и излизаше.

Понякога се отбраняваше. Удряше и риташе точно както някога бе удряла и ритала по-големия си брат. В продължение на няколко секунди той ѝ го позволяваше, сякаш точно това искаше, сякаш точно от това имаше нужда, а после я хващаше за китките. Тя не беше единствената, която на другия ден се събуждаше със синини. Виждаше ги по тялото на Пери. Тя беше също толкова лоша, колкото и той. Също толкова болна, колкото и той. „Не ме интересува кой е започнал пръв!“ — повтаряше на децата всеки път.

Никой от вариантите не даваше резултат.

„Ако някога го направиш отново, ще те напусна“ — каза му след първия път и беше дяволски сериозна, господи, изобщо не се шегуваше. Отлично знаеше как би трябвало да постъпи в подобна ситуация. Момчетата бяха само на осем месеца. Пери плака. Тя плака. Той обеща. Закле се в живота на децата си. Бе съкрушен. Купи ѝ първото бижу, което тя никога нямаше да сложи.

Една седмица след втория рожден ден на близнаците се случи отново. По-зле от първия път. Тя бе съсипана. С брака им беше свършено. Тя щеше да го напусне. В това нямаше никакво съмнение. Но същата нощ и двете момчета се събудиха с ужасна кашлица. Оказа се круп. На следващия ден състоянието на Джош се влоши до такава степен, че личният лекар извика линейка. Джош прекара три дни в интензивното отделение. Бледолилавите синини по левия хълбок на Селест изглеждаха смехотворно маловажни, когато един от лекарите застана пред нея и деликатно каза: „Смятаме, че трябва да го интубираме“.

Единственото ѝ желание бе Джош да се оправи. И той наистина се оправи. Седна в леглото си и започна да настоява за „Уигълс“ и за брат си с все още дрезгав глас заради онази ужасна тръба. Двамата с Пери бяха в еуфория от облекчение. Няколко дни по-късно прибраха Джош от болницата у дома, Пери замина за Хонконг и моментът за драматични действия просто отмина.

А неопровержимият факт, който лежеше в основата на нейната нерешителност, бе следният: тя обичаше Пери. Все още бе влюбена в него. Все още си падаше по него. Той я правеше щастлива и я разсмиваше. Тя все още обичаше да си говори с него, да гледа телевизия с него, да лежи в леглото с него в студени дъждовни сутрини. Тя все още го желаеше.

Но всеки път, когато не си тръгваше, тя му даваше безмълвно разрешение да го направи отново. Знаеше го. Тя бе образована жена с възможности за избор, имаше къде да отиде, имаше семейство и приятели, които да я подкрепят, адвокати, които да я представляват. Можеше да се върне на работа и да се издържа сама. Не се страхуваше, че той ще я убие, ако се опиташе да го напусне. Не се страхуваше, че той може да ѝ отнеме децата.

Една от училищните майки — Габриел, често си бъбреше със Селест на детската площадка, докато синът ѝ си играеше на нинджи с близнаците. „Утре започвам нова диета бе казала тя на Селест предишния ден. — Вероятно няма да успея да я спазя, а после ще се ненавиждам.“ Огледа Селест от глава до пети и каза: „Ти нямаш представа за какво говоря, нали, кльощавелке?“. Всъщност имам представа, помисли си Селест. Отлично знам за какво говориш.