Читать «Големите малки лъжи» онлайн - страница 68

Лиан Мориарти

Детектив сержант Ейдриън Куинлан: Разговаряме с родителите за всичко, което се е случвало в това училище. Уверявам ви, че това няма да е първият път, когато наглед маловажен спор е довел до насилие.

22.

ТРИ МЕСЕЦА ПРЕДИ ВИКТОРИНАТА

Селест и Пери седяха на дивана, пиеха червено вино, ядяха шоколадови бонбони „Линд“ и гледаха трети пореден епизод от „Живите мъртви“. Момчетата спяха дълбоко. Къщата тънеше в тишина — е изключение на хрущенето от стъпки, което се носеше от телевизора. Главният герой се промъкваше през гората с нож в ръка. Иззад едно дърво се появи зомби с черно прогнило лице и започна да трака със зъби, издавайки онзи гърлен звук, който явно издават зомбитата. Селест и Пери едновременно подскочиха и изпискаха. Пери разля малко от виното си и се опита да избърше петното от тениската си.

— Изкара ми акъла.

Мъжът от екрана заби ножа си в черепа на зомбито.

— Пипна те! — каза Селест.

— Спри го на пауза, за да допълня чашите ни — предложи Пери.

Селест взе дистанционното и спря DVD плейъра на пауза.

— Този сезон е още по-хубав от предишния.

— Така е — съгласи се Пери. — Но подозирам, че ще сънувам кошмари.

Той извади бутилката вино от бюфета.

— Утре ще ходим ли на някакъв детски рожден ден? — попита той, докато доливаше вино в чашата ѝ. — Днес в Каталина случайно срещнах Марк Уитакър и той очевидно смяташе, че ще ходим. Майката споменала, че сме поканени. Рената някоя си. Аз всъщност не се ли запознах с Рената онзи ден, когато идвах с теб до училището?

— Запозна се — отвърна Селест. — Бяхме поканени на партито на Амабела. Но няма да ходим.

Не внимаваше. Това беше проблемът. Нямаше време да се подготви. Наслаждаваше се на виното, шоколада и зомбитата. Пери се бе прибрал преди по-малко от седмица. Винаги бе толкова нежен и весел след пътуване, особено след далечно пътуване в чужбина. Това някак си го пречистваше. Лицето му винаги изглеждаше по-гладко, а очите му грееха. Слоевете напрежение и раздразнение тепърва щяха да се трупат в продължение на седмици. Тази вечер децата отново бяха в дивашко настроение. „Днес мама ще си почива“ — каза той на момчетата и изпълни целия ритуал с къпането, миенето на зъби и приказка преди лягане съвсем сам, докато тя си седеше на дивана, четеше книгата си и пиеше „Изненадата на Пери“. Това бе коктейл, измислен от него преди години. Имаше вкус на шоколад и сметана, и ягоди, и канела, и всяка жена, за която някога го бе приготвял, изпадаше в див възторг. „Ще ти дам децата си в замяна на тази рецепта“ — бе казала Маделин на Пери.

Пери напълни и своята чаша.

— Защо няма да ходим?

— Ще водя момчетата на „Дисни върху лед“. Маделин е получила безплатни билети и ще ходим заедно, цяла трупа. — Селест си взе още един бонбон. Беше изпратила есемес с извинение до Рената, но така и не получи отговор.

Не беше я срещала от първия учебен ден, тъй като с воденето на децата ѝ до училище и прибирането им се занимаваше основно бавачката. Знаеше, че с отказа си заставаше на страната на Маделин и Джейн, но… е, тя наистина бе на страната на Маделин и Джейн. Освен това ставаше въпрос за парти по случай пети рожден ден. Не беше въпрос на живот и смърт.