Читать «Големите малки лъжи» онлайн - страница 65
Лиан Мориарти
Джейн взе мобилния си телефон и прочете съобщението, изпратено вчера от приятелката ѝ Ана.
Така.
Помнеше Грег. Срамежлив. Нисък. Червеникава коса. Казваше някоя глупава шега, която никой не схващаше, а после, когато всички започваха да питат: „Какво? Какво?“, той отвръщаше: „Нищо, не се притеснявайте!“. Беше се запечатало в главата ѝ, защото ѝ дожаляваше за него.
Защо не?
Би могла да се справи с това — питие с Грег.
Време беше. Зиги ходеше на училище. Тя живееше до плажа.
Взе телефона и написа отговор:
Отпи от чая си и протегна ръце към клавиатурата.
Тялото ѝ реагира със секунди закъснение. А дори не мислеше за съобщението. Мислеше за фактурата на водопроводчика Пийт за тръби и кранове.
Мощен пристъп на гадене я накара да се превие одве и челото ѝ се опря в масата. Притисна устата си с длан. Главата ѝ пулсираше от силния приток на кръв. Усети онази миризма. Можеше да се закълне, че е истинска, че е тук, в този апартамент.
Понякога, ако Зиги сменяше настроението си твърде бързо, без предупреждение, от радост към гняв, усещаше тази миризма и по него.
Тя се надигна полуизправена, запушила уста, и взе телефона си. С треперещи пръсти написа съобщение на Ана:
Отговорът дойде почти незабавно.
* * *
Tea: Чух, че Джейн имала вземане-даване с един от бащите. Нямам представа кой. Знам само, че не е моят съпруг!
Бони: Не е вярно.
Каръл: Нали знаете, че в техния Клуб на любителите на еротични книги е имало мъж? Не моят съпруг, слава богу. Той чете единствено „Голф Австралия“.
Джонатан: Да, аз бях мъжът от така наречения Клуб на любителите на еротични книги, само че това беше просто шега. Това беше читателски клуб. Най-обикновен читателски клуб.
Мелиса: Джейн нямаше ли връзка с онзи баща, които е в отпуск по майчинство?
Габриел: Не Джейн е тази, която е имала връзка! Аз винаги съм смятала, че е преродена. Равни обувки, никакви бижута, никакъв грим. Но хубаво тяло! Нито грам тлъстина. Тя беше най-слабата майка в училището. Божичко, гладна съм. Пробвали ли сте диетата 5:2? Днес ми е ден за постене. Умирам от глад.
21.
Селест подрани за прибирането на децата от училище. Копнееше за стегнатите телца на близнаците си и за онзи твърде кратък момент, когато ръчичките им се увиваха — задушаващо, собственически — около врата ѝ и тя целуваше горещите им, твърди, ухайни главици, преди да се откъснат от нея и да хукнат нанякъде. Но знаеше, че най-вероятно щеше да им се разкрещи след по-малко от петнайсет минути. Щяха да са уморени и подивели. Предишния ден не успя да ги склони да си легнат до девет вечерта. Твърде късно. „Просто лягайте и заспивайте!“ — извика накрая. Никога не успяваше да ги накара да легнат навреме, с изключение на дните, когато Пери си беше у дома. Близнаците слушаха Пери.