Читать «Големите малки лъжи» онлайн - страница 63

Водата в електрическата кана кипна.

Ако Зиги наистина бе наранил Амабела и ако отново направеше нещо такова, той никога нямаше да бъде канен на никакви партита. Учителите щяха да извикат Джейн на среща. Щеше да се наложи да го заведе при детски психолог.

Щеше да се наложи да изрече на глас всичките си тайни страхове относно Зиги.

Ръката ѝ трепереше, докато наливаше горещата вода в чашата.

„Щом Зиги не е поканен, тогава и Клоуи няма да отиде“ бе казала Маделин, докато пиеха кафе тази сутрин.

„Моля те, не го прави — отвърна Джейн. — Така само ще влошиш нещата.“

Но Маделин просто вдигна вежди и сви рамене: „Вече казах на Рената“.

Джейн бе ужасена. Страхотно. Сега Рената щеше да има още една причина да я мрази. Джейн вече имаше враг. За последно бе имала бледо подобие на враг в собственото си начално училище. Никога не ѝ бе хрумвало, че да изпратиш детето си на училище, е като да се върнеш отново там.

Може би в онзи злополучен ден трябваше да го накара да се извини, а после да се извини и тя. „Толкова съжалявам — би могла да каже на Рената. — Ужасно съжалявам. Той никога не е правил така. Ще се погрижа никога да не се повтори.“

Ала нямаше смисъл. Зиги каза, че не го е направил. Тя не би могла да реагира по какъвто и да било друг начин.

Джейн отнесе чашата с чай до масата в трапезарията, седна отново зад компютъра си и разопакова нова дъвка.

Така. Щеше да се включва като доброволец във всяко предложение от страна на училището. Очевидно родителската ангажираност влияеше добре на образованието на детето (макар тя винаги да бе подозирала, че това е училищна пропаганда). Щеше да се опита да се сприятели с други майки освен Маделин и Селест, а при случайна среща с Рената щеше да бъде мила и любезна.

„Всичко това ще утихне след седмица“ — бе казал баща ѝ сутринта в кафенето, докато обсъждаха партито.

„Или ще се взриви — обади се Ед, съпругът на Маделин. — Щом вече е намесена и жена ми.“

Майката на Джейн се бе засмяла, сякаш познаваше Маделин от години. (За какво си бяха говорили толкова дълго на плажа? Джейн се гърчеше вътрешно при мисълта за това как майка ѝ разкрива всяка своя тревога относно живота на дъщеря си: Тя не може да си намери мъж от толкова време! Тя е толкова слаба! Тя отказва да се подстриже нормално!)

Маделин си играеше с тежката сребърна гривна на китката си. „Бум!“ — внезапно извика тя и разпери ръце в противоположни посоки с широко отворени очи, имитирайки експлозия. Джейн се бе засмяла, макар да си мислеше: Страхотно. Тази жена е луда и ми е приятелка.

Джейн имаше враг в началното училище по една-единствена причина: защото така бе решило едно симпатично, харизматично момиче на име Емили Бери, което винаги носеше червени шноли с калинки в косата си. Беше ли Маделин четиресетгодишната версия на Емили Бери? Шампанско вместо лимонада. Алено червило вместо гланц за устни с аромат на ягоди. Онзи тип момичета, които безгрижно, с усмивка на уста, раздухват проблемите ти, но въпреки това ги обичаш.