Читать «Големите малки лъжи» онлайн - страница 59

— Млъквай!

— Мислех, че в нашата къща не употребяваме „млъквай“.

— Майната ти тогава!

Ед се ухили и я погали по бузата.

— Утре ще се почувстваш по-добре. Утре винаги се чувстваш по-добре.

— Да, да, знам. — Маделин пое дълбоко въздух и отвори вратата тъкмо когато майката на Джейн изхвърча от колата на дъщеря си и се втурна по тротоара към нея, намествайки дамската чанта на рамото си, ухилена до ушите.

— Здрасти! Здрасти-здрасти! Маделин, би ли се поразходила с мен на плажа, докато другите поръчат кафе?

— Мамо. — Джейн вървеше зад нея с баща си. — Ти вече видя плажа. Ти дори не обичаш плажове!

От ясно по-ясно беше, че майката на Джейн искаше да поговори насаме с Маделин.

— Разбира се… Ди. — Името се яви в съзнанието ѝ като дар божи.

— И аз ще дойда тогава — въздъхна Джейн.

— Не, не, ти отивай в кафенето и помогни на баща си да се настани и да ми поръча нещо хубаво.

— Да, понеже аз съм немощен старец, който едва стои на краката си. — Бащата на Джейн преправи гласа си и стисна лакътя на дъщеря си. — Помогни ми, скъпа дъще.

— Да тръгваме — отсече Ди.

Маделин хвърли поглед към Джейн, която се поколеба дали да продължи да настоява или не, но в крайна сметка сви рамене и се отказа.

— Не се бавете много — каза тя на майка си. — Ще ви изстине кафето.

— Поръчай ми двойно еспресо и парче шоколадова торта със сметана — каза Маделин на Ед.

Ед вдигна палец и поведе Джейн и баща ѝ към „Блу Блус“, а Маделин се наведе и събу обувките си. Майката на Джейн направи същото.

— Съпругът ти почивен ден ли си взе за празника на Клоуи? — попита Ди, докато вървяха през пясъка към водата. — О, божичко, как блести! — Тя носеше слънчеви очила, но засенчваше очите си с опакото на дланта си.

— Той е журналист в местния вестник — отвърна Маделин. — Има много гъвкаво работно време, а и често работи от къщи.

— Това сигурно е хубаво. Или може би не? Не ти ли досажда понякога? — Ди колебливо пристъпваше по пясъка. — Случва се да изпратя Бил до супермаркета за нещо, което не ми е особено нужно, просто за да остана сама.

— При нас се получава много добре — отвърна Маделин. Аз работя три дни седмично за театър „Пириуи Пенинсюла“, така че Ед прибира децата от училище, когато съм на работа. Не тънем в разкош, но и двамата обичаме професиите си, така че сме щастливи.

Мили боже, защо говореше за пари? Сякаш се оправдаваше за начина, по който бяха избрали да живеят. (Пък и честно казано — не обичаха професиите си чак толкова много.) Дали защото понякога имаше усещането, че целият ѝ живот е едно състезание с амбициозни жени с професионална кариера като Рената? Или просто защото в момента си мислеше за пари заради онази шокираща сметка за електричество, която отвори сутринта? Истината бе, че макар да не тънеха в разкош, не живееха в лишения, а благодарение на умението на Маделин да пазарува онлайн, дори гардеробът ѝ не страдаше.

— О, да, парите. Казват, че парите не купували щастие, но аз не съм убедена в това. — Ди отметна косата от очите си и се огледа наоколо. — Много хубав плаж. Ние не си падаме много по плажовете, а и едва ли някой би искал да види това в бански от две части! — Тя направи погнусена физиономия и махна към напълно нормалното си тяло, което според Маделин бе приблизително същият размер като нейния.