Читать «Големите малки лъжи» онлайн - страница 59
Лиан Мориарти
— Млъквай!
— Мислех, че в нашата къща не употребяваме „млъквай“.
— Майната ти тогава!
Ед се ухили и я погали по бузата.
— Утре ще се почувстваш по-добре. Утре винаги се чувстваш по-добре.
— Да, да, знам. — Маделин пое дълбоко въздух и отвори вратата тъкмо когато майката на Джейн изхвърча от колата на дъщеря си и се втурна по тротоара към нея, намествайки дамската чанта на рамото си, ухилена до ушите.
— Здрасти! Здрасти-здрасти! Маделин, би ли се поразходила с мен на плажа, докато другите поръчат кафе?
— Мамо. — Джейн вървеше зад нея с баща си. — Ти вече
От ясно по-ясно беше, че майката на Джейн искаше да поговори насаме с Маделин.
— Разбира се… Ди. — Името се яви в съзнанието ѝ като дар божи.
— И аз ще дойда тогава — въздъхна Джейн.
— Не, не, ти отивай в кафенето и помогни на баща си да се настани и да ми поръча нещо хубаво.
— Да, понеже аз съм немощен старец, който едва стои на краката си. — Бащата на Джейн преправи гласа си и стисна лакътя на дъщеря си. — Помогни ми, скъпа дъще.
— Да тръгваме — отсече Ди.
Маделин хвърли поглед към Джейн, която се поколеба дали да продължи да настоява или не, но в крайна сметка сви рамене и се отказа.
— Не се бавете много — каза тя на майка си. — Ще ви изстине кафето.
— Поръчай ми двойно еспресо и парче шоколадова торта със сметана — каза Маделин на Ед.
Ед вдигна палец и поведе Джейн и баща ѝ към „Блу Блус“, а Маделин се наведе и събу обувките си. Майката на Джейн направи същото.
— Съпругът ти почивен ден ли си взе за празника на Клоуи? — попита Ди, докато вървяха през пясъка към водата. — О, божичко, как блести! — Тя носеше слънчеви очила, но засенчваше очите си с опакото на дланта си.
— Той е журналист в местния вестник — отвърна Маделин. — Има много гъвкаво работно време, а и често работи от къщи.
— Това сигурно е хубаво. Или може би не? Не ти ли досажда понякога? — Ди колебливо пристъпваше по пясъка. — Случва се да изпратя Бил до супермаркета за нещо, което не ми е особено нужно, просто за да остана сама.
— При нас се получава много добре — отвърна Маделин. Аз работя три дни седмично за театър „Пириуи Пенинсюла“, така че Ед прибира децата от училище, когато съм на работа. Не тънем в разкош, но и двамата обичаме професиите си, така че сме щастливи.
Мили боже, защо говореше за пари? Сякаш се оправдаваше за начина, по който бяха избрали да живеят. (Пък и честно казано — не обичаха професиите си
— О, да, парите. Казват, че парите не купували щастие, но аз не съм убедена в това. — Ди отметна косата от очите си и се огледа наоколо. — Много хубав плаж. Ние не си падаме много по плажовете, а и едва ли някой би искал да види