Читать «Големите малки лъжи» онлайн - страница 49

Лиан Мориарти

— Но тогава е трябвало да го остави на прага пред църквата — в развратна кошница.

— В какво?

— В ракитена кошница. Има такава дума, нали? Ракитена?

— Стори ми се, че каза развратна.

— Така казах. Опитах се да замажа грешката си. Ей, а каква е тази работа с дъвката? Цял ден я дъвка.

— Нали? Сякаш е пристрастена.

Той угаси осветлението в банята. Двамата се запътиха към противоположните страни на леглото, включиха нощните си лампи и отметнаха завивката с плавно, добре тренирано и координирано движение, което доказваше, в зависимост от настроението на Маделин, че двамата или имаха идеален брак, или бяха заседнали в коловоза на средната класа от покрайнините и трябваше да продадат къщата и да тръгнат да пътешестват из Индия.

— Имам голямо желание да променя имиджа на Джейн — размишляваше Маделин на глас, докато Ед отваряше книгата си. Той бе голям почитател на Патриша Корнуел и нейните детективски истории. — Опъва косата си назад и я кара да изглежда сплескана. А тя има нужда от повече обем.

— Обем — измърмори Ед. — Категорично. Точно от това има нужда. Помислих си го. — Той отгърна една страница.

— Трябва да ѝ помогнем да си намери приятел.

— Веднага се заеми с това.

— Искам да направя промяна във външния вид и на Селест. Знам, че звучи странно. Тя очевидно си е красива всякак.

— Селест? Красива? — възкликна Ед. — Не съм забелязал.

— Ха-ха. — Маделин взе книгата си и веднага я остави обратно. — Изглеждат толкова различни… Джейн и Селест, но аз имам чувството, че си приличат по някакъв начин. Само че все още не знам по какъв.

Ед също остави книгата си.

— Аз мога да ти кажа по какво си приличат.

— Можеш ли?

— И двете са увредени — каза Ед.

— Увредени? — попита Маделин. — Кое им е увредено?

— Не знам — отговори Ед. — Просто разпознавам увредените момичета. Излизал съм с такива. Усещам откачените мацки от километър.

— И аз ли бях увредена? — попита Маделин. — Това ли те привлече в мен?

— Не — отвърна Ед и отново взе книгата си. — Ти не беше увредена.

— Напротив, бях! — запротестира Маделин. Тя също искаше да бъде интересна и увредена. — Бях с разбито сърце, когато ме срещна.

— Има разлика между увреден и с разбито сърце. Ти беше тъжна и наранена. Сърцето ти може и да е било разбито, но ти не беше разбита. А сега замълчи, защото смятам, че тук някой се опитва да ме прати за зелен хайвер, но аз няма да се хвана на тази въдица, госпожо Корнуел, не, категорично не.

— Хммм. Добре, Джейн може и да е увредена, но не виждам как би могла да е увредена Селест. Тя е красива и богата, и щастливо омъжена, и няма бивш съпруг, който да краде дъщеря ѝ от нея.

— Той не се опитва да я открадне — каза Ед, без да откъсва поглед от книгата си. — Това просто е Абигейл във възрастта на пубертета. Тийнейджърите са луди. Знаеш го.

Маделин отново посегна към книгата си.

Спомни си как Джейн и Зиги вървяха ръка за ръка по алеята, когато си тръгнаха следобед. Зиги казваше нещо на Джейн, едната му ръчичка бясно жестикулираше; Джейн бе навела глава на една страна и го слушаше, а в другата си ръка държеше ключовете за колата. Маделин я чу да казва: „Нали? Хайде да отидем до онова място, където веднъж ядохме питки тако! Бяха толкова вкусни!“.