Читать «Големите малки лъжи» онлайн - страница 39
Лиан Мориарти
„Спрете, стига!“ — несъмнено щеше да каже онази загрижена, мила жена, възмутена и отвратена.
Селест не искаше да ѝ казва нищо. Тя искаше жената да отгатне. Искаше тя да им зададе правилния въпрос. Но жената така и не го направи.
След края на терапията и двамата бяха толкова доволни, че са напуснали кабинета и представлението им е свършило, че още в ранния следобед отидоха в бара на един хотел, където си поръчаха питиета, флиртуваха и се държаха за ръце като влюбени. Някъде по средата на питието си Пери внезапно стана, улови я за ръката и я поведе към рецепцията. Буквално си „взеха стая“. Ха-ха. Толкова забавно, толкова еротично. Сякаш семейната терапия наистина бе изкоренила проблема им. Защото, в крайна сметка, колко семейни двойки правеха
— Е, къде е магазинът за униформи? — попита Пери, докато крачеха обратно към вътрешния двор на училището.
— Не знам — отвърна Селест.
— Магазинът за униформи ли търсите? Ей там е.
Селест се обърна и видя онази напрегната дребна жена с очила от деня за ориентация. Онази, чиято дъщеря бе казала, че Зиги се опитал да я удуши. Къдрокосото момиченце беше с нея.
— Аз съм Рената — каза жената. — Видяхме се в деня за ориентация миналата година. Ти си приятелка на Маделин Макензи, нали? Амабела, престани. Какво правиш? — Момиченцето се държеше за бялата риза на майка си и срамежливо се криеше зад нея. — Ела да кажеш здрасти. Това са две от момчетата в твоя клас. Те са
Пери протегна ръка.
— Пери — каза. — И ние не ги различаваме. Нямаме никаква представа кой кой е.
Рената възторжено стисна ръката му. Пери привличаше жените като магнит с онази негова белозъба усмивка на Том Круз и начина, по който ги удостояваше с цялото си внимание.
— Много ми е приятно да се запознаем. Дошли сте да вземете униформите на момчетата, нали? Колко вълнуващо! Амабела трябваше да дойде с бавачката си, но заседанието на управителния съвет свърши рано, така че реших да я доведа лично.
Пери кимаше, сякаш всичко това му се струваше много увлекателно.
Рената сниши глас.
— Амабела е станала малко неспокойна от онзи инцидент в училище. Съпругата ти разказа ли ти? Едно момченце се опита да я удуши в деня за ориентация. Имаше синини по шията. Момченцето се казва
— Това е ужасно — каза Пери. — Господи. Горкото момиченце!
— Татеее — каза Макс и дръпна ръката на баща си. — Побързай!
— Съжалявам — каза Рената и жизнерадостно се усмихна на Селест. — Аз май ви забавих! Вие с Маделин не бяхте ли на някакво парти за рожден ден заедно с майката на това момче? Джейн? Така ли се казваше? Много младо момиче. В първия момент я взех за