Читать «Големите малки лъжи» онлайн - страница 32

Майка ѝ побесня, когато Джейн ѝ звънна, за да ѝ разкаже за случилото се в деня за ориентация.

— Това е безобразие! Зиги никога не би посегнал на друго дете. Та той и на мравката път прави. Същият е като Папи. Нали помниш как Папи не смееше и муха да убие? Баба ти подскачаше наоколо и крещеше: „Убий я, Стан! Убий тази проклета гадина!“.

После настъпи мълчание, което значеше, че майката на Джейн бе изпаднала в пристъп на кикот. Тя се кикотеше в беззвучен режим.

Джейн изчака търпеливо, докато майка ѝ отново се обади с треперещ глас:

— Ох, добре ми дойде това! Смехът действа отлично на храносмилането. Така, докъде бяхме стигнали? О, да! Зиги! Това дребно келешче! Не Зиги, разбира се, а момиченцето. Как е решила да обвини точно миличкия ни Зиги?

— Не знам — отвърна Джейн. — Но работата е там, че тя не изглеждаше като келешче. Майката се държеше ужасно, но дъщеря ѝ изглеждаше мила.

Джейн усети неуверената нотка в гласа си. Усети я и майка ѝ.

— Но, скъпа, нали не допускаш, че Зиги наистина се е опитал да удуши друго дете?

— Не, разбира се — отвърна Джейн и побърза да смени темата.

Тя намести възглавницата си и зае по-удобна поза. Може би щеше да успее да заспи отново. „Зиги ще те събуди още с пукването на зората“ — бе казала майка ѝ, но Зиги не изглеждаше особено развълнуван за Коледа тази година и Джейн се зачуди дали не го е разочаровала с нещо. Често изпитваше неловкото усещане, че води измислен живот заради него и фалшифицира детството му. Стараеше се да създава дребни ритуали и семейни традиции за рождени дни и празници. „Хайде да закачим коледния ти чорап!“ Но къде? Местеха се твърде често, за да си имат обичайно място. На края на леглото му? На дръжката на вратата? Тя се огледа наоколо и гласът ѝ започна да звучи пискливо и неестествено. Имаше нещо лъжливо във всичко това. Ритуалите им не бяха истински като при другите семейства, където имаше мама и татко и поне още едно братче или сестриче. Понякога ѝ се струваше, че Зиги се преструва заради нея, а всъщност всичко му беше пределно ясно и знаеше, че го мамят.

Погледът ѝ следеше ритмичното повдигане и отпускане на гръдния му кош.

Зиги бе толкова красив. Нямаше начин да е наранил онова момиченце и да лъже, че не го е направил.

Но от друга страна, всички спящи деца бяха красиви. Дори най-ужасните деца вероятно изглеждаха красиви, когато спяха. Как би могла да знае със сигурност, че не го е направил? Някой изобщо познаваше ли наистина детето си? Всяко дете е един малък странник, който непрекъснато се променя, изчезва и отново ти се представя. Нови черти в характера можеха да се появят в рамките на един ден.

Но от друга страна…

Не мисли за това. Не мисли за това.

Споменът изпърха в съзнанието ѝ като уловена в буркан пеперуда.

Мъчеше се да излезе на бял свят от мига, в който момиченцето бе посочило към Зиги. Джейн усети огромна тежест в гърдите си. Обзе я страх, който скова съзнанието ѝ. В гърлото ѝ се надигна писък.