Читать «Големите малки лъжи» онлайн - страница 30

— Ела да видиш нещо — бе казала тя на Пери и двамата ги наблюдаваха в продължение на няколко минути от прага, преди да се ухилят един на друг и да се измъкнат на пръсти от стаята, за да си налеят по питие за Бъдни вечер.

Селест се измъкна изпод пухената завивка и пристъпи до прозореца с изглед към заледеното езеро. Долепи длан върху стъклото. Усети хлад, но стаята беше топла. В центъра на езерото имаше гигантска коледна елха, грейнала в червени и зелени светлини. Навън кротко се сипеха снежинки. Всичко бе толкова красиво; Селест имаше усещането, че може да го вкуси. Когато си спомняше за тази ваканция, тя винаги се сещаше за аромата ѝ — наситен и плодов, като греяното вино, което бяха пили предишната вечер.

Днес, след като момчетата отворят подаръците си и изядат поръчаната в стаята закуска (палачинки с кленов сироп!), ще излязат да си поиграят в снега. Пери бе резервирал разходка с шейна. Пери щеше да направи снимки на семейните лудории в снега и да ги публикува във Фейсбук. Щеше да напише нещо от сорта на: Момчетата се радват на първата си бяла Коледа! Той обожаваше Фейсбук. Всички се шегуваха с него на тази тема. Голям, преуспял банкер, който качва снимки във Фейсбук и пише свежи коментари под рецептите, публикувани от приятелките на съпругата му.

Селест погледна към леглото, където спеше Пери. Той винаги спеше с леко начумерено, озадачено изражение, сякаш се чудеше на сънищата, които сънуваше.

Още щом се събудеше, щеше да даде на Селест подаръка си. Той обожаваше да прави подаръци. Селест за пръв път разбра, че иска да се омъжи за него, когато видя изписаното на лицето му очакване, докато гледаше как майка му отваря подаръка, купен от него за рождения ѝ ден. „Харесва ли ти?“ — извика той веднага щом тя разкъса хартията и цялото семейство избухна в смях, защото звучеше като голямо дете.

Нямаше да ѝ се наложи да се преструва, че подаръкът ѝ харесва. Каквото и да бе избрал, щеше да е идеално. Селест се гордееше със способността си да избира подходящи подаръци, но Пери я превъзхождаше. При последното си отвъдокеанско пътуване бе открил потресаващо кичозен стопер за шампанско от розов кристал. „Погледнах го и веднага се сетих за Маделин“, бе казал. Маделин се влюби в подаръка си, естествено.

Днешният ден щеше да е идеален във всяко едно отношение. Снимките във Фейсбук нямаше да излъжат. Толкова много радост. В живота ѝ имаше толкова много радост. Това бе реален факт, който можеше да бъде потвърден.

Наистина нямаше нужда да го напуска, преди момчетата да завършат гимназия.

Това щеше да е подходящият момент да си тръгне. В деня, когато момчетата приключеха последния си изпит. „Оставете писалките. Край“ — щеше да каже председателят на изпитната комисия. Точно тогава Селест щеше да сложи край на брака си.