Читать «Големите малки лъжи» онлайн - страница 29
Лиан Мориарти
— Та тя не е обелила и един проклет картоф през целия си живот — мърмореше Маделин, докато пишеше съобщение в отговор:
Тя стовари телефона обратно върху нощното шкафче. Внезапно се почувства изтощена и положи максимално усилие да удържи разбушувалия се гняв зад очите си.
И това от устата на четиринайсетгодишно момиче, което роптаеше, ако го помолиш да подреди масата за вечеря. Дъщеря ѝ започваше да звучи точно като Бони.
— Гадост! — изсумтя тя на глас.
В коледната сутрин Бони бе организирала доброволческо посещение на цялото семейство в приют за бездомни. „Просто ненавиждам целия този ужасен
Как изобщо бе успяла Бони да изкара от леглото бившия съпруг на Маделин в толкова ранен час, за да отиде да работи в приют за бездомни? Докато бяха женени, Нейтън не ставаше преди осем. Бони сигурно му прави екологично чисти свирки.
— Абигейл се наслаждава на „прекрасно преживяване“ с Бони в приюта за бездомни — каза Маделин.
Ед свали възглавницата от лицето си.
— Това е отвратително — каза той.
— И още как — отвърна Маделин. Тъкмо затова го обичаше.
— Кафе — състрадателно каза той. — Ще ти направя кафе.
— ПОДАРЪЦИ! — изкрещяха Клоуи и Фред от долния етаж.
Клоуи и Фред не можеха да се наситят на целия този ужасен комерсиализъм на Коледа.
* * *
Харпър: Можете ли да си представите колко неловко трябва да е било за Маделин да запише детето си в една и съща предучилищна група с детето на бившия си съпруг? Помня как с Рената си говорихме за това по време на късна закуска. Много се тревожехме как ще се отрази това на динамиката в класната стая. Естествено, Бони обичаше да се преструва, че всичко е толкова мило и дружелюбно. „Ах, всички ние обядваме заедно на Коледа.“ О, я стига!
9.
В коледната сутрин Селест се събуди малко след зазоряване. Пери спеше дълбоко, а от съседната стая, където спяха момчетата, не се чуваше нищо. Бяха обезумели от вълнение дали Дядо Коледа ще ги открие в Канада (изпратиха му писма, в които го уведомяваха за промяната на адреса), а биологичните им часовници бяха толкова объркани, че Селест и Пери с огромни мъки ги накараха да си легнат. Момчетата деляха огромно легло и дълго време се бориха по онзи техен истеричен начин, при който смехът неусетно преминаваше в сълзи, а после обратно в смях, та се наложи Пери да изкрещи от съседната стая: „Заспивайте, момчета!“, и когато Селест отиде да ги нагледа няколко секунди по-късно, те и двамата лежаха по гръб с разперени ръце и крака, сякаш едновременно бяха припаднали от изтощение.