Читать «Големите малки лъжи» онлайн - страница 205

Рената притисна устата си с длан.

— Амабела не искаше да каня близнаците на нейното А парти. Непрекъснато ми го повтаряше, обаче аз просто не ѝ обърнах внимание. Мислех си, че се лигави.

Тя погледна към Джейн. Младата жена смело посрещна погледа ѝ. „Наистина изглежда прекрасно тази вечер“, помисли си Маделин с огромно задоволство и осъзна, че непрестанното дъвчене на дъвка бе спряло през последните няколко седмици, без тя да забележи.

— Дължа ти огромно извинение — каза Рената.

— Дължиш ми го наистина — отвърна Джейн.

— И на Зиги — добави Рената. — Дължа извинение на теб и на сина ти. Толкова съжалявам. Ще… ами… не знам какво да направя.

— Приемам го — каза Джейн и повиши глас. — Приемам извинението ти.

Стъклената врата отново се отвори и отвътре се появиха Ед и Пери.

— Страстите вътре доста се разбушуваха — каза Ед. Грабна няколко от високите столове, наредени до вратата, и ги понесе към групата. — Да се настаним по-удобно, а? Здравей, Рената. Съжалявам, че вчера педалът за газта се е озовал под крака на жена ми в много неподходящ момент.

Пери също донесе няколко стола.

— Пери — каза Рената. Маделин забеляза, че тя вече не раболепничеше толкова пред Пери, когато знаеше, че синът му е тормозил дъщеря ѝ. Всъщност даже звучеше остро, определено. — Върнал си се, радвам се да те видя.

— Благодаря, Рената. И аз се радвам да те видя.

Нейтън протегна ръка.

— Пери, нали? Май не се познаваме. Аз съм Нейтън. Току-що разбрах, че ти дължим страшно много.

— Така ли? — попита Пери. — Защо?

Божичко, Нейтън, помисли си Маделин. Млъкни! Той не знае. Обзалагам се, че не знае.

— Пери, това е Бони — намеси се Селест. — А това е Джейн. Тя е майката на Зиги.

Маделин погледна Селест право в очите. Знаеше, че и двете си мислеха за братовчеда на Пери. Тайната увисна във въздуха помежду им като злокобен аморфен облак.

— Приятно ми е да се запознаем. — Пери се здрависа с двете жени и с вежлив жест ги покани да седнат.

— Очевидно двамата със съпругата ти сте дарили сто хиляди долара на Амнести Интернешънъл, за да измъкнете дъщеря ни от задънена улица — продължи да дрънка Нейтън. И както въртеше на юмрука си перуката на Елвис, тя внезапно изхвърча през парапета и потъна в мрака. — О, мамка му! — Той се надвеси през балкона. — Ще изгубя депозита си в магазина.

Пери свали от главата си собствената си черна перука.

— След известно време наистина започва да сърби — каза той и разроши косата си с върховете на пръстите си, придавайки ѝ момчешка небрежност, а после се настани на един от столовете, с гръб към парапета. Изглеждаше много снажен на високата табуретка на фона на прояснилото се небе и облаците, осветени от пълната луна, която висеше между тях като магически златен диск. По някаква странна случайност всички се бяха наредили в полукръг около Пери, сякаш той беше техен водач. — Какво е това дарение от сто хиляди долара? — попита той. — Да не би да е поредната тайна на съпругата ми? Тя е изненадващо потайна жена, тази моя съпруга. Много потайна. Вижте това лице, същинска Мона Лиза.