Читать «Големите малки лъжи» онлайн - страница 204

Рената леко се намръщи.

— Съжалявам, че вдигнах такава олелия вчера.

— Е, аз съжалявам, че те ударих. Бях твърде заета да крещя на Абигейл.

— Просто се уплаших — каза Рената. — Когато се уплаша от нещо, избухвам. Всеки си има кусури. — Двете се запътиха към групата до парапета.

— Така ли? — възкликна Маделин. — Не е лесно. Аз самата имам много избухлив характер.

Рената изсумтя.

— Мади! — извика Нейтън. — Не съм те виждал тази вечер. Как си? Чух, че съпругата ми разляла питието си върху теб.

Явно и той е пийнал, помисли си Маделин. Иначе не би нарекъл Бони „съпругата ми“ пред нея.

— Имах късмет, че питието беше розово, точно като роклята ми — отвърна Маделин.

— Празнувам щастливата развръзка на кашата, която забърка дъщеря ни — каза Нейтън. — Да пием за Лари Фицджералд от Южна Дакота, а? — Той вдигна чашата си.

— Ммм — каза Маделин и впери поглед в Селест. — Имам странното усещане, че този Лари Фицджералд всъщност живее доста по-близо, отколкото си мислим.

— Какво искаш да кажеш? — попита Нейтън.

— Уебстраницата на Абигейл ли имаш предвид? — каза Селест. — Тя закри ли я?

Въпросът ѝ прозвуча напълно искрено и точно това я издаде, помисли си Маделин. Селест обикновено говореше уклончиво, сякаш криеше нещо. Точно в момента обаче изглеждаше напълно спокойна и уверена и не избягваше погледа на Маделин. Когато хората лъжеха, избягваха визуален контакт; когато Селест лъжеше, гледаше събеседника право в очите.

— Ти си Лари Фицджералд от Южна Дакота, нали? — попита я Маделин. — Знаех си! Е, не го знаех със сигурност, но имах такова усещане. Беше твърде хубаво, за да е истина.

— Нямам абсолютно никаква представа за какво говориш — спокойно отвърна Селест.

Нейтън се обърна към Селест:

— Ти си дарила сто хиляди долара на Амнести? За да ни помогнеш? Мили боже!

— Наистина не трябваше — обади се Маделин. — Не трябваше да го правиш. Как изобщо ще ти се отплатим някога?

— Божичко! — намеси се Рената. — За какво става въпрос?

— Не знам за какво говориш — каза Селест на Маделин. — Но не забравяй, че ти спаси живота на Макс — и точно това е дълг, който наистина не може да бъде изплатен.

От залата се разнесоха превъзбудени гласове.

— Какво ли става вътре? — огледа се Нейтън.

— О, може и да съм поразпалила някое и друго пожарче — подсмихна се Рената. — Съпругът ми не е единственият, който смята, че е влюбен в нашата бавачка. Жулиет добре се е забавлявала в Пириуи. Как се нарича това на френски? Полиамория? Открих, че си пада по един определен тип мъже. Или по-точно, по един определен тип банкова сметка.

— Рената — каза Селест. — Тази вечер разбрах, че…

— Недей — прекъсна я Джейн.

— …че синът ми Макс е този, който наранява Амабела — продължи Селест.

— Твоят син? — попита Рената. — Но… сигурна ли си? Защото в деня за ориентация Амабела посочи Зиги.

— Напълно сигурна съм — отвърна Селест. — Посочила е Зиги случайно, защото се е страхувала от Макс.

— Но… — Рената все още не можеше да го проумее. — Сигурна ли си?

— Напълно сигурна — повтори Селест. — И съжалявам.