Читать «Годината на Кобрата» онлайн - страница 155

Аз коленичих пред него в онази зала, докато двамата с Рамзес лежаха удобно върху множество възглавници, плюеха семки от грозде и сърбаха шумно от дълбоки бокали вино. Изслушаха разказа ми с половин ухо; Хоремхеб беше пиян и ме погледна с размътен поглед, като размаха дебелия си показалец.

— Ай умира — едва успя да провлече той. — Той е в Дома на Кумес, по-малко от десет километра надолу по улицата. Знаеш ли, аз съм женен за дъщеря му, но ти, Маху… — сви рамене той.

— Иди да го видиш — изсъска Рамзес и ме погледна с празните си очи. — Предай му най-добрите ни пожелания и му изпрати… — подсмихна се той. — Кажи му да отвори сърцето си за Далечния хоризонт.

Заварих Ай в един градински павилион в Дома на Кумес. Повечето от охранителите му отдавна бяха дезертирали. Чаршафите му бяха мръсни, облегалката — пропита с пот, а плодовете в купата — сбръчкани и изсъхнали. Беше отслабнал: красивото му тясно лице, някога толкова гордо, арогантно и злостно, бе отслабнало и сбръчкано; изпълнените преди с живот очи приличаха на тъмни езера на отчаянието; устата му, способна да бълва безкрайна злоба, сега представляваше просто напукани изсъхнали устни. Беше слаб и раздразнителен, едва си поемаше дъх и дори се запитах каква отрова му бе дал Пентжу.

Разпозна ме и се насили да се усмихне. Каза ми колко много ме мрази, защото нали точно аз бях убил дъщеря му Нефертити? Проклинаше се, задето не ми бе отсякъл главата. Попитах го какво е станало с Набила, но той само ме дразнеше, така че седнах и му разказах всичко, което знам. Извади кама изпод завивките си и се опита да ме нападне. Отблъснах го и той започна да плаче и да ми припомня славните дни, когато двамата заедно заговорничехме. Отново попитах за Набила. Той се изсмя. Взех няколко възглавници и ги сложих на лицето му, докато тялото му се гърчеше в опит да си поеме дъх. Прокълнах го с всяка дума, която успях да си спомня от Книгата на мъртвите. Продължавах да притискам възглавниците, но внезапно осъзнах, че стенанията са замлъкнали и тялото му бе неподвижно и безжизнено. Махнах възглавниците и погледнах в празните му очи, после повдигнах главата му с надеждата, че неговата ка още не е напуснала тялото, и зашепнах в ухото му.

— Иди сред ужасите на подземния свят и кажи, че аз те изпращам.

Огледах стаята: нямаше никой, пътеката навън беше пуста. Всички бяха избягали, с изключение на една хрътка Салику — куче-пазач, завързано за стълб. Върнах се при мъртвеца, въоръжен с меч и малка брадвичка, разсякох тялото и извадих сърцето на Ай. Дадох го на кучето да го изяде и си тръгнах.

Минах покрай щанд с вино под няколко палми недалече от Дома на Кумес и се напих до забрава. На другата сутрин стражите на Хоремхеб ме завариха там със силно главоболие и пресъхнала уста. Арестуваха ме и се присъединих към списъка с враговете на Хоремхеб. Наредиха ни пред Великия генерал и бяхме изправени пред военен съд, състоящ се от Рамзес, дебелия Майа и Хюйи. Повечето затворници бяха офицери на Нахтимин. Някои бяха осъдени на смърт и заведени в Дома на клането, няколко бяха заточени. Варварските присъди на неколцина бяха заменени с бърза чаша отрова в Дома на оковите. Анхесенамон също беше заловена. Нямаше ги труфилата и бижутата, главата й беше обръсната, лицето й — измито, облечена бе в проста кожена туника. Обвинена бе в предателство спрямо Царството на Двете земи и неговия народ, в намерение да доведе на свещената му земя народите на Деветте лъка. Овързан и окован, аз чаках реда си в края на залата и гледах как принцесата коленичи и моли за живота си. Рамзес се забавляваше, крещеше обиди в лицето й и я поучаваше.