Читать «Годината на Кобрата» онлайн - страница 153

Славата на Птах не може да бъде засенчена! Величието на Хор от Хенес е прекрасно за очите!

Хората му подеха песента и изреваха до небесата. Стиховете продължаваха, Небамум ги редеше, мъжете припяваха. Засилихме ход, конете на Небамум преминаха в тръст. Старият полковник започна да подвиква отделни фрази.

— За славата на Птах!

— За величието на Хор! — отвръщаше му буен рев.

Конете ни полетяха в галоп. Изкачихме малко възвишение, пред нас лежеше Оазисът на нарциса, а около тях — лагерът на Нахтимин с редиците на конете, наредените колесници, догарящите лагерни огньове и тук-там струйки дим. Движехме се с вятъра, небето просветля, скоро слънцето щеше да изгрее. Колесницата на Небамум се впусна в атака и така нападнахме, цялата мощ на Египет се изля от онази височинка като ангел на смъртта. Вече не бяхме част от този свят. Светът ни се бе превърнал в галопиращ кон, пърхащи пера, трополящи колела и изопнати юзди — огромна дъга от колесници, която се насочваше като стрела в сърцето на врага.

Връхлетяхме като глутница подивели кучета, съборихме укрепленията и стражите, потънали в кървавото безумие на битката. Какви спомени остават у човек от един такъв кървав сблъсък преди толкова много години! Изплашени лица; хора, пометени под галопиращите копита и гърмящи колела; воини, които се хвърлят насреща, само за да срещнат смъртта. Стремителното нападение ни заведе в сърцето на лагера на Нахтимин, а после се разви битка като всяка друга: воин срещу воина. Първоначалният удар ги бе пречупил. Мнозина умряха секунди след като бяха отворили очи. Колесниците ни забавиха ход, оплетени в дребните храсти, въжетата на павилионите и всичко в лагера. А моят теджен беше най-добрият.

С Небамум се бяхме уговорили той да нападне хетите, а Нахтимин да остави на мен. Стигнахме до царското ограждение и бутнахме слабата ограда. Пред нас се изпречиха олтарите, които Нахтимин бе издигнал: единият на Амон Ра, другият на буреносния бог на хетите. Тук отпорът беше по-силен, копиеносци и стрелци в редици. Но беше прекалено късно. Небамум бе ударил като ястреб, колесниците му прииждаха от всички страни, вече подкрепяни от редици нубийци и сирийци, запъхтени и потни, но нетърпеливи да се бият, жадни за плячка. Зърнах Зананза с туника и цветен венец на главата; за миг ме прободе съжаление при вида на дългокосия му бодигард, който падна посечен, и на самия него, заобиколен от Небамум и офицерите му. Не срещна милост. Един хетски войник се хвърли към мен с окървавено лице, но моят теджен го отблъсна с боздугана.