Читать «Годината на Кобрата» онлайн - страница 156

— Как смееш — изрева той — да извършваш грях спрямо Хоремхеб, Могъщия бик, Господар на Огъня на истината, Онзи, който осветява източното небе? Искаш да се омъжиш за чужд принц, така ли? Така да бъде — далече от Египет. Отведете я.

Аз бях следващият. Ще бъда искрен. Бях смел. Отказах да коленича или да призная този съд. Вместо това попитах Рамзес какво съм направил. Той ме гледаше — този човек със сърце на кобра, черната душа на Хоремхеб — присви бледните си устни и кимна в съгласие. Най-накрая ми нареди да замълча и накара всички да излязат. Стана от стола си и лично отключи веригите ми. Донесе ми възглавници да седна и бокал охладено вино. Изкушавах се да му се нахвърля, но той гледаше настойчиво зад мен: вероятно някъде имаше скрит стрелец с приготвена стрела, който следеше всяко мое движение. Рамзес обхвана лицето ми в шепи както едно време, когато ме тормозеше в Кап.

— Хайде, хайде, Маху — прошепна той. — Ти проникна в гробницата на Тутанкамон. Какво намери там? Какво имаше у Пазителите? Какво е пророчеството за народа хабиру? — аз се сетих за Джарка, усмихнах се и отвърнах с мълчалив поглед. Хватката на Рамзес се стегна. — Мир и живот — прошепна той. — Богатство отвъд най-смелите ти мечти, кажи ни.

— Знаеш ли, Рамзес, така и не успях да реша какво мразя повече — вида или вонята ти.

Той се усмихна, намигна и махна ръцете си. Помислих си, че точно тогава ще бъда екзекутиран, но Хоремхеб винаги е имал слабост към мен. Вместо това бях осъден на вечно заточение под страх от мигновена смърт. Щеше да ми бъде позволено да взема малка торба със скъпоценности.

На другата сутрин присъдата беше изпълнена: Маху, Песоглавеца от Юга, някогашният Лорд Маху, Надзирател на Дома на тайните и писарите, Приятел на фараона, Обичан от Царския огън, бе изпратен като пътуващ калайджия.

Обикалях света. Ходих отвъд Праговете в безкрайните джунгли на юг. Ходих на север през Голямата зелена вода и срещнах синеоките. Бях във велики градове да се бия и да бъда погълнат от пламъци. Видях армии да се придвижват през брулени от вятъра зелени полета. Говорих с мъже, ходили до края на света. Ядох странни храни, участвах в ужасяващи ритуали, спах с всякакви жени.

Петдесет години изминаха от деня, в който напуснах Тива. Разбрах къде е Джарка, но никога не отидох при него — криеше се сред своя народ, хабиру. Знам и че Хоремхеб, Могъщия бик, нямаше наследник, а остави короната на сина на Рамзес, и как потомството на ненадминатата кобра претърси Египет надлъж и нашир, за да изкорени всеки спомен за Атон, Единствения. Но вече беше късно. Джарка имаше дъщеря, която роди син — албинос, Мойсей. Той се издигна до велик принц на народа си и сега е в жесток конфликт с фараона, който също се нарича Рамзес. Фараонът не знае какво да прави. Дали да позволи на Мойсей и народа му да потеглят, или да ги унищожи? Претърсил е всички архиви и писания, Надзирателят на Дома на тайните е накарал всички свои „уши“ и „очи“ из Египет да издирят Маху.