Читать «Гнездо на усойници» онлайн - страница 115

Заведе ни право на горния етаж.

— Храната тук е много вкусна — каза той. — Прясно телешко в пикантен сос с лук. Имат и хубав кларет. Наех стая.

Идеше ми да го сритам. Бях ядосан и на господаря си, задето се държи толкова тайнствено.

— Какво става? — изсъсках.

— Досега не можех да ти кажа, Роджър — прошепна Бенджамин, — но унищожението на картината на Борели потвърди подозренията ми.

Стаята беше доста приятна, а храната — много вкусна. Агрипа все още се правеше на безгрижен придворен. Едва когато прислужниците се оттеглиха, той стана, заключи вратата и се изправи срещу нас.

— Какъв е отговорът на кардинал Джулио?

— Рим ще каже „да“ — отвърна Бенджамин.

Агрипа се отпусна и се усмихна.

— Не те ли интересува и останалото? — възкликнах.

Докторът отново седна.

— Ако искате, разкажете ми. Виждам, че мастър Борели не е дошъл с вас.

— Не, беше леко неразположен — отвърнах му.

— Мъртъв е — каза Бенджамин. — Както и всички от семейство Албрици.

Агрипа повдигна вежди.

— Разкажете ми.

Бенджамин му предаде накратко приключенията ни. Агрипа слушаше с внимание, кимаше и от време на време промърморваше нещо под нос.

— Кралят ще бъде доволен — възкликна той, когато Бенджамин свърши. — Както и кардиналът.

— Какво означава съобщението? — попитах.

Агрипа сви рамене.

— Не знам. Иначе щях да ви кажа.

Бенджамин се наведе над масата.

— Тогава аз ще ти кажа, добри ми Агрипа. През 1509 година — тихо каза той — бащата на нашия крал умирал. Сър Едуард Трокъл бил негов лекар. В годината преди смъртта му старият крал и синът му, настоящият владетел, се скарали сериозно, Бог знае по каква причина. Може би Хенри VII, мир на праха му, е съзрял убийствената лудост в душата на сина си.

Внимателно наблюдавах Агрипа.

— Той е луд — прошепнах аз. — Ти сам го каза, Агрипа. Той е Тъмният принц от древното пророчество, който ще удави кралството в кръв.

Очите на Агрипа изсивяха. Той докосна устните си и лукаво погледна към Бенджамин.

— Продължавай! — подкани го.

— Старият крал се бил скарал и с амбициозния си писар Томас Улси. Всички се отнасяли с презрение към принца на Уелс и към младия Улси. Кариерата на чичо ми можела да приключи тогава. Но за да съкратя една много жестока история, принц Хенри, озлобен от гнева на баща си и изпълнен с желание да сложи ръка върху короната, отровил собствения си баща. За тази цел използвал сър Едуард Трокъл.

Лицето на Агрипа остана безизразно. Признавам, че макар да смятам Хенри за най-големия негодник на Божията земя, не можех да повярвам на ушите си.

— Не може да бъде, господарю! — възкликнах.

— Говоря истината — продължи меко Бенджамин. — С мълчаливото одобрение или активното съучастие на Трокъл младият принц дал на болнавия си баща пагубна отвара. Старият крал умрял и Хенри бил коронясан. Трокъл се оттеглил с почит в провинцията в Есекс. Не съм съвсем сигурен за ролята на чичо ми във всичко това, но мисля, че го е разбрал. Помниш ли историята, че старият крал си водел дневник, който любимата му маймуна скъсала и изяла? — Бенджамин се усмихна. — На онази картина имаше маймуна. Сещаш ли се?