Читать «Гнездо на усойници» онлайн - страница 107

— Добър си, англичанино — задъхано каза Енрико. — Но не тъгувай, скоро ти и твоята жена-джудже ще бъдете пак заедно.

Бог ми е свидетел, не знам дали думите му или ужасната злорада усмивка на грозното му лице беше причината, но в този миг забравих всички правила за дуелиране. Разделихме се, той отново размаха сабята и аз му изиграх онзи номер, научен във вонящите лондонски улички. Размених сабята и камата. Той се отдръпна леко, за да реагира, но вместо да се доближа, аз хванах камата за дръжката и я запратих в гърдите му. Тя се заби дълбоко, точно под сърцето. Енрико ме погледна смаяно с отворена уста и сабята се изплъзна от ръката му. Той залитна напред.

Нападнах и забих острието на сабята в стомаха му, под ребрата.

— Върви в ада! — изсъсках. — И кажи на сатаната, че аз съм те пратил там!

Издърпах сабята си и отстъпих назад — дори умиращите могат да бъдат опасни. Енрико беше изпуснал и камата си. Лицето му се разкриви от болка, от раните му шуртеше кръв. Той погледна нагоре, сякаш искаше да каже нещо, въздъхна и се стовари на пода. Хвърлих сабята и камата си на земята, приклекнах, скръстих ръце и оставих страха да се изцеди от мен до последна капка. Нищо не можех да направя, освен да гледам престъпника, чиято кръв изтичаше от тялото му. Той лежеше, извърнат настрани. Приближих се и извадих камата от тялото му. Чу се ужасен мляскащ звук. Захвърлих я на пода, изправих се със залитане, отидох до масата и изпих чаша вино доста по-бързо, отколкото ми се беше случвало наскоро. После отново се качих горе. Тялото на Мария лежеше покрито на леглото ми. Господарят ми започваше да се пробужда. Бях толкова изтощен и уплашен, че просто легнах до него.

(Не обръщайте внимание на кикотенето на моя капелан. Ако не си зъл човек без душа, когато дуелът завърши, тялото ти се разтърсва от множество емоции. Гади ти се, повръщаш, тичаш до най-близкия нужник, напиваш се! Или лежиш, обгърнал тялото си с ръце, докато ужасът ти премине.)

Разбира се, нямах късмета да полежа на спокойствие дълго време. Сигурно съм лежал само няколко минути, гледайки как пламъкът на свещта танцува на вятъра, нахлуващ през отворения прозорец, когато чух шум от препускащи коне и гласове от двора долу.