Читать «Гласът на цигулката» онлайн - страница 88

— Почакай, там е Гуджино, спомняш ли си го?

— Филиберто?

— Да, той. От един месец го преместиха там. Началник е на отдел „Чужденци“.

— Отивай да си ядеш спагетите с миди и много пармезан — каза с цялата си благодарност Монталбано, гледайки го презрително. И как е възможно по различен начин да се гледа човек, който имаше такъв вкус?

* * *

Беше дванайсет и трийсет и пет. Надяваше се, че Филиберто все още е в службата си.

— Ало? Комисар Салво Монталбано съм. Обаждам се от Вигата, бих искал да говоря с господин Филиберто Гуджино.

— Почакайте за момент.

След различните прещраквания по линията се чу весел глас:

— Салво! Колко се радвам, че те чувам! Как си?

— Добре, Филибе! Безпокоя те по една много спешна работа, имам нужда от отговора ти най-много до час, час и половина. Търся икономическия мотив за едно престъпление.

— Нямам много време за разтакаване.

— Трябва да ми кажеш колкото е възможно повече за човек, който може би е част от кръга на хора, станали жертва на лихвари, откъде да знам, някой търговец, някой, който е роб на хазарта…

— По този начин всичко става много по-трудно. Мога да ти дам информация кой е лихвар, но не и хората, които е провалил.

— Опитай. Аз ще ти дам име и фамилия.

* * *

— Комисарю? Джаломбардо съм. Хранят се в ресторанта в Контрада Капо, онзи, който е точно край морето, знаете ли го?

За съжаление, да, знаеше го. Веднъж случайно се беше отбил в него и не го забрави повече.

— С две коли ли са? Всеки със своята ли?

— Не, колата я кара той, затова…

— Не изпускай нито за миг от очи мъжа. Със сигурност ще изпрати до дома й госпожата, след това ще се върне в хотел „Дела Вале“. Дръж ме непрекъснато в течение.

* * *

„И да, и не“, му отговориха от дружеството, което отдаваше под наем автомобили в Пунта Раизи, след като половин час му правиха проблеми, само и само за да не му дадат информация, та се наложи да моли шефа на отдел „Обществена сигурност“ на аерогарата да се намеси. Да, вчера вечерта, четвъртък, въпросният господин беше наел кола, която все още продължаваше да използва. Не, миналата седмица в сряда вечерта същият този господин не е наемал никакъв автомобил, поне в компютъра не беше отбелязано.

17.

Отговорът на Гуджино пристигна точно когато вече оставаха няколко минути до три часа. Дълъг и обстоятелствен. Монталбано съвестно си водеше бележки. Пет минути след това се обади Джаломбардо и му съобщи, че Серавале се е върнал в хотела.

— Не мърдай оттам — заповяда му комисарят. — Ако го видиш да излиза отново, преди да съм дошъл, спри го под какъвто и да е предлог, направи му стриптийз, изиграй му един кючек, но не го пускай да си отиде.

Разлисти набързо документите на Микела, спомняше си, че беше видял един самолетен билет. Намери го, беше от последното пътуване Болоня — Палермо, което госпожата беше направила. Сложи го в джоба си и извика Гало.

— Закарай ме със служебната кола до хотел „Дела Вале“.

Хотелът се намираше по средата между Вигата и Монтелуза и беше построен точно до един от най-красивите храмове в света, под носа на институциите за опазване на културното наследство, въпреки правилника за съобразяване на архитектурата с пейзажа и регулаторните планове.