Читать «Гласът на цигулката» онлайн - страница 28

— Благодаря, това ми е достатъчно. Към обяд тук ще дойде съпругът й. Искате ли да се срещнете с него?

— Аз?! И защо? Дори не го познавам.

На комисаря не му се наложи отново да я разпитва, Анна продължи сама:

— Микела се е омъжила за доктор Ликалци преди две години и половина. Тя е поискала да дойдат в Сицилия на сватбено пътешествие. Тогава обаче не се запознахме. Стана по-късно, когато се върна сама с намерението да построи виличката. Един ден отивах с колата към Монтелуза, а едно туинго идваше срещу мен, и двете се бяхме умислили и за малко не се сблъскахме челно. Слязохме, за да се извиним взаимно една на друга, и си станахме симпатични. Всичките останали пъти, когато Микела се е връщала, винаги е била сама.

Беше уморена, на Монталбано му дожаля за нея.

— Бяхте ми много полезна. Благодаря ви.

— Може ли да си тръгвам?

— Разбира се.

Подаде й ръка. Анна Тропеано я взе и я задържа между своите. Комисарят усети, че го облива някаква топла вълна.

— Благодаря — каза Анна.

— За какво?

— Че ме накарахте да говоря за Микела. Нямам си никого, с когото да… Благодаря. Сега се чувствам по-спокойна.

6.

Анна Тропеано току-що си беше тръгнала, когато вратата на стаята на комисаря широко се отвори, удряйки се в стената, и Катарела влезе като изстреляно гюле.

— Следващия път, когато влезеш така, ще те застрелям. А ти знаеш, че говоря сериозно — каза му твърде спокойно Монталбано.

Катарела обаче беше твърде развълнуван, за да му обърне внимание.

— Комисерийо, исках да ви кажа, че ми се обадиха от дирекцията на полицията в Монтелуза. Спомняте ли си, че ви казах за онзи конкурс по информатизъм? Започва в понеделник сутринта и аз трябва да се представя. Какво ще правите без мен на тилифона?

— Ще оцелея, Катаре.

— Ах, комисерийо, комисерийо! Вие ми казахте да не ви безпокоя, докато говорехте с госпожата, и аз ви се подчиних! Но дойде потоп от тилифонни обаждания! Всичките ги написах отгоре на това листченце.

— Дай ми го и се махай.

На зле откъсната страница от тетрадка беше написано: „Тилифонираха Видзало Гиуто Сера фале Лосконте неговия приятел Дзито Ротоно Тотано Фикучо Канджалози пак отново Сера фале от болонийя Чиполина Пиниси Какомо“.

Монталбано започна да се чеше по цялото тяло. Изглежда, имаше някаква лека форма на алергия, защото всеки път, когато беше принуден да разгадава ръкописите на Катарела, го обземаше непоносим сърбеж. С цялото си търпение започна да разчита: Васало, Гуидо Серавале, любовникът на Микела от Болоня, Локонте, който продаваше платове за пердета, приятелят му Николо Дзито, мебелистът Ротондо, Тодаро, онзи с растенията и градините, електротехникът Ригучо, Канджалози, който беше поканил на вечеря Микела, и отново Серавале. Чиполина, Пиниси и Какомо, макар че не беше сигурно, че се казват така, не знаеше кои са, но не беше трудно да предположи, че се бяха обаждали, защото са приятели или познати на жертвата.

— Може ли? — попита Фацио, показвайки се на вратата.

— Влизай. Донесе ли ми информацията за инженер Ди Блази?