Читать «Гласът на цигулката» онлайн - страница 27

Монталбано се убеди, че е дошъл моментът да й нанесе удар под пояса, но с неохота, защото нямаше желание да я наранява дълбоко.

— Беше напълно гола.

Анна изглеждаше, все едно през нея е преминало високо напрежение, широко ококори очи, опита се да каже нещо, но не успя. Монталбано й напълни чашата.

— Била ли е… била ли е изнасилена?

— Не знам. Все още съдебният лекар не ми се е обадил.

— Ама защо, вместо да отиде в хотела, е отишла в тази проклета виличка? — запита се отново отчаяно Анна.

— Който я е убил, е отмъкнал със себе си дрехите, гащичките и обувките й.

Анна го погледна невярващо, сякаш комисарят й беше разказал някаква голяма небивалица.

— И какъв е бил смисълът?

Монталбано не й отговори, а продължи:

— Отнесъл е също и торбата с всичко, което е имало в нея.

— Това е по-разбираемо, защото Микела носеше в торбата всичките си бижута, които бяха много и с висока стойност. Ако този, който я е удушил, е бил крадец, изненадан да…

— Почакайте. Господин Васало ми съобщи, че като е видял, че госпожата не идва на вечерята, се е разтревожил и ви се е обадил.

— Вярно е. А аз си мислех, че тя е при тях. Тръгвайки си, Микела ми каза, че ще мине през хотела, за да се преоблече.

— Апропо, как беше облечена?

— Цялата в дънкови дрехи, дори и якето й, със спортни обувки.

— А всъщност до хотела изобщо не е стигнала. Някой или нещо я е накарало да промени идеята си. Имаше ли мобилен телефон?

— Да, държеше го в торбата.

— Значи, мога да предположа, че докато е отивала към хотела, някой й се е обадил. И след това позвъняване госпожата е отишла във виличката.

— Може да е било клопка.

— Заложена от кого? Със сигурност не от крадеца. Чули ли сте някой обирджия да е повикал собственика на къщата, която ще ограбва?

— Видяхте ли дали липсва нещо от вилата?

— Часовникът Piaget на госпожата със сигурност. За друго не знам. Нямам понятие какви други ценни неща е имало във виличката. Всичко изглежда подредено, разхвърляна е само банята.

Анна направи учудена физиономия.

— Разхвърляна?

— Да, представете си, розовата хавлия беше захвърлена на земята. Току-що си е била взела душ.

— Комисарю, описвате ми картина, която изобщо не е убедителна.

— Тоест?

— Тоест че Микела е отишла във виличката, за да се срещне с някакъв мъж, и е била толкова нетърпелива да се пъхне в леглото с него, че да се освободи от хавлията набързо, оставяйки я да падне където дойде.

— Приемливо е, нали?

— За другите жени — да, но за Микела — не.

— Вие знаете ли кой е някой си Гуидо, който всяка нощ й се е обаждал от Болоня?

Беше стрелял напосоки, но уцели в десетката. Анна Тропеано объркано отвърна погледа си от него.

— Преди малко ми казахте, че госпожата е била вярна съпруга.

— Да.

— И един-единствен път е била невярна?

Анна кимна с глава в знак на съгласие.

— Може ли да ми кажете как се казва? Вижте, ще ми направите услуга и само ще ми спестите време. Бъдете спокойна, че аз, така или иначе, и сам ще го открия. Тогава?

— Казва се Гуидо Серавале и е антиквар. Не знам нито телефонния му номер, нито адреса му.