Читать «Гласът на цигулката» онлайн - страница 23

Листчетата, които директорът Пицота беше дал на Гало, бяха двайсет — всичките обаждания, откакто Микела беше излязла следобеда в сряда от хотела, чак до обявяването на смъртта й. В сряда сутринта обаче, в часовете, които госпожа Ликалци е използвала за сън, към десет и половина за нея е питал обичайният Маурицио, а след малко същото е направила и Анна. Към девет вечерта, все така в сряда, Микела е била потърсена от госпожа Васало, която се е обадила отново час по-късно. Анна е телефонирала пак малко преди полунощ.

В четвъртък в три часа през нощта се е обадил Гуидо от Болоня. В десет и половина е звъняла Анна (която очевидно не е имала понятие, че в онази нощ Микела не се е върнала в хотела), в единайсет часа някакъв Локонте е потвърдил срещата им за ранния следобед. На обяд, все така в четвъртък, е телефонирал господин Аурелио ди Блази, който е упорствал почти на всеки три часа, чак до седем вечерта в петък. Гуидо от Болоня се е обадил в петък в два часа сутринта. Обажданията на Анна от четвъртък сутринта стават неудържими и спират в петък вечерта пет минути преди „Свободна мрежа“ да съобщи новината за намирането на трупа.

Имаше нещо, което не се връзваше, но Монталбано не успяваше да го установи и затова се чувстваше притеснен. Изправи се и излезе на верандата, която гледаше право към плажа, събу си обувките и започна да се разхожда по пясъка чак докато стигна до брега на морето. Нави подгъва на панталоните си и закрачи покрай водата, която от време на време обливаше краката му. Приспивният шум на прибоя му помогна да вкара в ред мислите си. И изведнъж разбра какво го измъчваше. Влезе вкъщи, взе бележника и го отвори на страницата за сряда. Микела си беше отбелязала, че трябва да отиде на вечеря в семейство Васало в двайсет часа. Но защо тогава госпожа Васало я беше търсила в хотела в девет и десет вечерта? Микела не е отишла на срещата? Или госпожа Васало, която се беше обадила, нямаше нищо общо със семейство Васало, които я бяха поканили на вечеря?

Погледна си часовника, беше минало полунощ. Реши, че този факт е твърде важен, за да се притеснява за етикецията. В телефонния указател се оказа, че има трима Васало. Набра първия номер и го уцели.

— Извинете. Обажда се комисар Монталбано.

— Комисарю! Ернесто Васало е на телефона. Аз самият щях да дойда утре сутринта при вас. Съпругата ми е съкрушена, наложи се да повикам лекар. Има ли някакви новини?

— Никакви. Трябва да ви попитам нещо.

— На ваше разположение съм, комисарю. За горката Микела…

Монталбано го отряза.

— Прочетох в тефтера й, че в сряда вечерта госпожа Ликалци е трябвало да бъде на вечеря…

Този път Ернесто Васало го прекъсна.

— Не дойде, комисарю! Чакахме я дълго. Нищо. Дори не се обади, тя, която беше толкова прецизна! Разтревожихме се, опасявайки се, че не й е добре, обадихме се два пъти в хотела, потърсихме я дори при приятелката й Анна Тропеано, но тя ни каза, че не знае нищо, беше се видяла с Микела към шест, били са заедно половин час, след това Микела си тръгнала, казвайки й, че отива в хотела да се преоблече, за да дойде у нас.