Читать «Гладът на лъвчетата» онлайн - страница 75

— Здравей, Жоржет — каза Франсоаз на сервитьорката, която дотича на масата. Покривката от пъстра хартия с валчести теменужки изхвърча и веднага бе заменена с чиста. Бурканчето с горчица, шишето със зехтин, панерчето за хляб, солницата и пиперницата сякаш паднаха от небето върху тази бяла поляна. В кухнята Пауло и Александър продължаваха да преговарят. Пауло мъчно развързваше кесията си. Франсоаз извърна глава: не искаше да се издаде, че ги наблюдава. Всъщност тя на драго сърце би се отказала от вечерята. Не беше гладна. Това, което току-що бе научила, променяше всички перспективи в живота й. Зад себе си Александър имаше едно тежко минало, за което тя с примирение трябваше постепенно да научава. Между тях никога нямаше да има пълно разбирателство. Пътищата им се разделяха точно в момента, когато тя смяташе, че се сливат. Отново отправи бегъл поглед към кухнята. Пауло, поставил двете си ръце върху корема, се смееше. Александър го тупна дружелюбно и се върна в салона, успокоен и тържествуващ. Въпросът бе уреден. Той седна срещу Франсоаз, тя не го попита какво бе казал на Пауло. За да не го затруднява, предпочиташе да се преструва, че не знае нищо за паричните му затруднения. Те избраха заедно менюто: ангинари, шницел по милански, сирене, сироп с лимонов сок и шише червено вино.

— Червеното донеси веднага, Жоржет! — каза Александър. — Ще го пием за аперитив.

Той пи жадно това силно тъмно вино. Очите му блестяха от радост. Какво всъщност го развеселяваше толкова? Това, че бе излязъл с жена си или че беше я убедил лесно, или че вечеряше на кредит? Тя не можеше да забрави детето. Смущението й се превръщаше в угризение на съвестта. Сякаш бе подтикнала Александър да зареже сина си; сякаш бе виновна колкото него. Той забеляза, че е тъжна и я принуди да пие. Тя вдигна чашата, поднесе я към устните си. Пръстите й миришеха още на терпентин. Не можа да разбере вкуса на виното. Защо се беше наела да пребоядисва тази стая? Между жълти стени нямаше да се чувства по-щастлива, отколкото между сини или зелени стени. Жоржет донесе ангинарите. Листата бяха твърди и почернели по края. Още като започнаха да ядат, Александър запали цигара. Ноздрите й се разшириха при острата миризма на дима.

Утре бяха поканени на вечеря у баща й. Вдругиден — у майка й. Тия малки икономии не бяха за пренебрегване в края на месеца. Между масите мина едно момиче: красиво, високо, с бяла кожа и с черни коси. Отиваше в тоалетната. Александър го проследи с поглед.

II

Слабо движение по аутострадата. Карол караше бързо, вперила поглед в светлината на фаровете, която се разпръскваше в здрача. До нея с притворени клепачи пушеше Олимпия. Радиото на колата свиреше тихо.