Читать «Гладът на лъвчетата» онлайн - страница 74

Анри Труайя

— Чудовищно е това, което казваш! — прошепна тя.

— Хайде де! Ето че пак си огорчена! Отново правиш точно същата физиономия, както когато ти говорех за твоето самоубийство.

— Не виждам връзката!

— Има все пак. Ти живееш, обкръжена от религиозен фанатизъм: женитба, деца, религия, смърт, дълг, чест, данъци, знаме… Обаче трябва да знаеш как да се отърсиш понякога от предразсъдъците!

Той отиде отново в кухнята, върна се с чаша червено вино, изпи я на един дъх, въздъхна и взе снимката, която Франсоаз беше поставила в един край на дивана заедно с писмото.

— Съвсем прилича на теб — каза тя отново.

— Може би… Не съм съвсем сигурен… Но има ли мъж, който няма извънбрачно дете някъде по света? Това е законът за сляпото продължение на рода. Ако освободеното семе никнеше само в брака, докъде щяхме да стигнем? Уверявам те, че младият Никола̀ съвсем не се интересува сега от това какво можем да мислим и да казваме ти и аз. Той е роден с известен капитал от щастие и нещастие. С това ще изгради живота си. Останалото е литература! Защо се мъчиш да усложняваш най-простите положения, моя малка Франсоаз?

Като каза тези думи, той скъса снимката. Франсоаз почувствува това раздиране като рана дълбоко в себе си. Наведе глава. Струваше й се, че кръвта й е станала по-тежка и тече по-бавно във вените. Александър разтвори пръсти. Блестящите черни и бели парченца картон паднаха.

— Франсоаз!

Гласът беше сериозен и внушителен. Тя вдигна очи. Александър й се усмихваше дружелюбно върху фона на жълтата стена. Как успяваше да я подчинява винаги на своите мисли?

— Ако излезем да вечеряме навън? — предложи той. — Тук мирише на боя!

Тя се провикна, че било безразсъдно: имали пари едва да приключат месеца! Ами шунката, салатата от картофи, които били приготвени в шкафа за хранителни продукти? С жест на ръката си той помете тия основателни аргументи.

— Не ме интересуват твоята шунка и картофена салата! — каза той, смеейки се. — Ще те заведа у Пауло!

Тя щеше още да протестира, но погледът й пак се спря върху огледалото, облегнато на стола. Тази лошо завързана забрадка, това лице без грим, тази стара пола, тия петна от боя и страхът да не би съпругът й да се отврати от нея я накараха да се изправи, цялата разтреперана. Изпълнена с добро желание, тя се втурна в банята, за да се измие, среше и облече.

* * *

Малкият ресторант на Пауло, където цените бяха точно определени, както никъде другаде, беше препълнен. Александър познаваше собственика, жена му, сервитьорките и повечето от клиентите. Като влизаше, той размени поздрави навред. Франсоаз сега също беше постоянна посетителка на заведението. Тук хората се хранеха един до друг в душната атмосфера, лъхаща на говеждо варено и шницел. Една маса се освободи. Александър настани жена си да седне и отиде в кухнята, за да поговори с Пауло. Франсоаз ги виждаше отдалече през отворената врата. Пауло, шкембест и зачервен, сновеше около печките. Александър го следваше крачка по крачка, говореше му, тупаше го по рамото. Навярно му обясняваше финансовите си затруднения и искаше пак да му отпусне кредит.