Читать «Гладът на лъвчетата» онлайн - страница 120

— А Александър?

— Зает е със своя издател — измънка Франсоаз. — Съжалява много…

Поразтъпкаха се още пет минути, след което изскочи един разсилен, облечен цял в черно, с верижка на корема и с папка подръка. Изведнъж нахлуха семействата, които чакаха отвън. Вестибюлът се препълни от поток нетърпеливи посетители. Притиснати от всички страни, младоженките в бяло предпазваха нежните си тоалети. Невъзмутим, разсилният оповести имената в списъка. Тъй като бе събота, бракосъчетанията се извършваха на опашка. Даниел и Дани бяха от първата група. Въведени от разсилния, те преминаха през една двукрила врата. Близките им тръгнаха след тях. Прекрачвайки прага, Франсоаз се намери в пищно позлатена зала с таван в квадрати и плетеници от синьо кадифе. „Бъдещите“ съпрузи седнаха в два фотьойла срещу едно привдигнато бюро. Близките им седнаха до тях и зад тях. Свидетели бяха Мадлен и един чичо на Даниела.

— Посгъстете се, господа и дами — каза разсилният. — Трябва да подредя още две сватби.

И наистина след групата Ейглетиер-Совело влязоха още две сватби. Новодошлите се настаниха, като си шепнеха. Какво общо имаше между тези три брачни двойки? Като извърна глава, Франсоаз видя един червендалест и шеговит момък, лепнал се до едно дебело момиче с очила. Тя си ги представи: той — момче от месарницата, размахал сатъра, а тя — с търговска усмивка на устните поздравява клиентите и връща рестото. А там, най-отзад, тази анемична госпожичка с венец от портокалови цветя и този мършав мустакат младеж, не са ли и двамата пощенски чиновници? Когато самата тя се бе омъжила, имаше по-малко хора. А пак беше събота… Извърна очи към брат си и към бъдещата си снаха. Седнала точно зад тях, тя виждаше само главите им, които стърчаха над облегалките на фотьойлите. Сламената шапка на Дани се клатеше. Тя говореше с майка си. „Защо ли са се отказали от църковен брак?“ — помисли си Франсоаз.

Спомни си думите на Даниел: „Разбери, че най-напред искаме да видим дали ще си подхождаме… Като се уверим, ще се легализираме и в църквата…“ Положително бе, че не той е направил тази долна сметка. Модата на пробния брак току-що си пробиваше път в бита. Франсоаз дори бе чела статии по този въпрос във вестниците. Колко много католически семейства вършеха грях от прекалена предпазливост! Кметът все още не се появяваше. От височината на своя пиедестал една статуя на Републиката гледаше строго с кухите си очи тия безгрижни двойки. Франсоаз се почувствува остаряла, обезнадеждена и сякаш закоравяла от опита.