Читать «Гладът на лъвчетата» онлайн - страница 10

— Двеста и петдесет франка! Толкова ми бе казала, нали? Те се пазариха колкото можеха, но аз не отстъпих!

— Браво! — каза Мадлен.

Франсоаз седна до нея. Беше вече почти тъмно в стаята. Мадлен протегна ръка, за да запали лампата. Задавен вик я спря:

— Не!

Миг след това на рамото й се облегна главата на Франсоаз. В гънката на врата си почувства топлина от задъхано дишане. Тя положи нежно ръката си върху косите на младото момиче, плъзна я надолу по мократа от сълзи буза и с показалеца си докосна края на трескавите й устни, полуотворени от стенание.

— Франсоаз, малката ми Франсоаз, още ли го обичаш? — каза тя.

— Не.

— Но си щастлива, че отново го видя!

— Не знам…

— Защо реши да подновиш следването си?

Мускулите и главата на Франсоаз се вцепениха. Тя се отдръпна леко. Вече не плачеше.

— А защо не? — попита тя.

— Струва ми се, че… че е опасно за тебе.

— Опасно е да се изолирам от света, както правя сега! Нали самата ти ми казваше често това!

— Да, разбира се… В известен смисъл…

— Знаеш ли кога разбрах това?

— Не.

— Преди няколко минути, когато го видях тук… За какво, мислиш, бе дошъл? От любопитство? От безделие? Защото се е намирал тук някъде и е имал един час за губене?… Не, Маду… Той дойде, защото не можеше да не дойде. Някаква сила го е тласкала в гърба…

Очите на Франсоаз блеснаха в полумрака. Тя стана, направи няколко крачки в кръг из стаята, после рязко се обърна и продължи с по-тих глас:

— Ако първия път нашата среща се е дължала може би на случайността, този път безспорно бог ми го е изпратил. За да ми даде възможност да се съвзема, да се изкупя… Аз съм толкова виновна…

— Виновна? Ти? — прошепна Мадлен.

— Да. Понеже този човек беше пълен с пороци, трябваше да пожертвувам всичките си сили, за да го понасям, за да го просветля, да се опитам да го направя по-добър.

— Ти вече опита.

— Едва!… И Карол, и баща ми, и майка ми, й Жан-Марк… Все същата пасмина… Аз можех само да ги порицая!… Още при първото разочарование аз им обърнах гръб!… Мислех само за себе си!… За моя малък морален уют!… Не казвай не!… Аз два пъти измених на бога: като от малодушие отказах да подпомогна душите, върху които можех да имам, макар и малко влияние, и като поисках да се убия! Престъпление срещу любовта и престъпление срещу бога!… Преди се отвращавах от другите, сега се отвращавам от себе си! Защото се осмелих да съдя другите, вместо да ги подпомогна! Защото избягах от живота!

Тя млъкна. Силуетът й се очертаваше като черно петно върху сивата прозрачност на прозореца. Мадлен се питаше какъв бе делът на искреността и на хитруването в това откровение на вярата. Не търсеше ли Франсоаз да оправдае с религиозни причини своето желание да поднови връзката си с Александър Козлов? В никакъв случай не трябваше да й противоречи в това екзалтирано състояние, в което се намираше. Трябваше да се съгласи с нейното мнение, като се мъчи да я предпази от крайностите на въображението й.

— Какъв ден сме, Маду? — попита Франсоаз.