Читать «Гарнитури на прозорците» онлайн - страница 3

Иван Вазов

— Да, за гарнитурата на прозорците: петстотин лева!

— Аз именно за този борч смислих днес, когато видях оназ… Дай, рекох, да го платя, да не виси, па се услових с Шандова за жена му: петстотин лева… Тъй и тъй ще умре!… Той даде формален запис.

Като думаше това, доктор Чириков щипеше румената бузка на момиченцето си, което вакарелката държеше пред него.

Жена му не чу последните му думи, защото влезе за нещо в къщи.

* * *

А нощта беше чудно хубава.

Докторът сънува доста неприятен сън: присъни му се, че някакви негри с отпуснати джуки и жълти големи зъби са грабнали хирургическите му инструменти, скачат, въртят ги, лъскат ги, прекарват ги през месата си, наръгват Пипевата сметка, а тя, за чудо, пуща кръв!… И отказват да му ги дадат, при всичко че докторът ги гони и ги моли да си земе инструментите, които утре му бяха твърде необходими — да реже някакъв корем!

И други подобни гнусотии!

Сутринта докторът, щом стана, погледна на писалището си и с удоволствие видя чантата със сечивата си непипнати.

Впрочем, те и не трябваха сега!

Господ беше прибрал болната нощеска.

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Надежда Владимирова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3811]

Последна редакция: 2007-11-08 15:00:00