Читать «Гарнитури на прозорците» онлайн - страница 2

Подир няколко минути колата спря пред къщата.

На железния креват беше простряна в неподвижно състояние болната, млада още и хубава жена; чъртите й се бяха събрали и изкривили от мъки, очите, дълбоко хлътнали в орбитите си, изразяваха безнадеждна тъга и уплах. Страдалната душа гледаше през тях, като през стъкло на прозорци, невидимия призрак на неумолимата смърт. Те светеха от ужас.

— Помощ, докторе! — пошепна тя с посинелите си уста, тихо, за да се не предаде сътресението на болната част на тялото й.

Огледът и разпитването траяха десетина минути. След това докторът с ледно спокойно лице замина в другата стая, последван от мъжа.

— Жена ви е в опасност! — каза той пряко на Шандова, после прибави: — Тя е лекувана невнимателно, вие сте имали работа с шарлатани!

Шандов само разгърна ръце, като да се извини.

— Докторе, спасете любимата ми жена! Имам три деца малки, едното е на три месеца! Сираци да не стават!

Шандов заплака.

— Не ставай баба да плачеш — каза му лекарят, — жена ти може да бъде спасена само чрез операция, но „може да бъде“ — уверен не съм.

Момъкът изгуби лицето си, като чу думата операция.

— Не може ли инак? — извика той с умолителен глас, който потреперваше от страх.

— Аз ви казах: операция трябва и най-късно утре — издума докторът решително и си зе шапката.

— Моля, почакайте, докторе!

— Петдесет на сто има шанс да се спаси животът на жена ви, който е драгоценен за вас и за децата — но операция. Без това тя е изгубена; положително, безвъзвратно — отсече Чириков.

* * *

Прекрасната майска вечер беше необикновено тиха, светла и звездна. Един сладък зефирец милваше листата на акациите в двора, вапцвани с тъмнозелена позлата от лъчите на лампата, сложена на масата. Докторът беше свършил вечерята със семейството си и, облегнат на стола, пушеше цигарата си и смилаше, с очи сладко устремени към засипания със звезди небосвод.

— Та ти поръчваш утре по-рано да те събудя, докторе? — попита жена му, русокоса, напета невяста, с приятни движения и пълни с блага кротост очи, като подаваше на слугинята заспалото на гърдите й най-малко детенце.

— В шест часа непременно.

— Че какво тъй?

— Операция важна имам да правя на Шандовата жена.

Той й разправи.

— Имаш ли надежда за нея?

— Никаква, тя е безнадеждна, часовете й са прочетени.

Жена му го погледна с недоумение.

— Ами защо тогава операция? Само напразно да се вреш пак в такива страхотии!

— Мъжът прие. Нека сторим… Па това ми е занаятът. Аз от лекарска практика живея, не от сантименталности… Какво ще бъде положението на докторите, ако се откажат да лекуват днес един, че щял да оздравее и без тяхна помощ; утре другиго — защото и без лекарства ще остане жив; други ден трети — че и с тяхната операция ще умре, както ще умре и без нея… Нашите деца трябваше да измрат гладни… Днес от Пипева донесоха ли сметка?