Читать «Галерия на мъртвите» онлайн - страница 2

Линда отпи още една глътка вино, взе чашата и салатата и излезе от кухнята.

Котаракът я последва.

Тя се върна в дневната, сложи всичко на масата и включи лаптопа си. Докато чакаше компютърът да зареди, бръкна в чантата си и извади тубичка овлажняващ крем. Намаза обилно ръцете си и повтори процедурата с краката си.

Господин Бойнго я наблюдаваше безучастно.

През следващия половин час Линда отговаря на имейли и добави няколко ангажимента в календара си. След това затвори електронната поща и реши да се включи в профила си във Фейсбук. Имаше трийсет и две нови искания за приятелство, трийсет и девет нови съобщения и деветдесет и шест нови известия. Тя погледна часовника на стената вляво от нея. 22:51. Замисли се дали наистина е в настроение за Фейсбук, когато котаракът скочи в скута й.

— Хей, искаш още гушкане, а? — попита Линда и след това продължи с престорен глас: — Разбира се, че искам. Остави ме сам цял ден. Лоша мама.

Тя започна да го гали под брадичката, когато си спомни за нещо, което се канеше да направи от два дни.

— Сетих се. — Линда се втренчи в мъничките очи на Господин Бойнго. — Хайде да си направим една от онези снимки с разменени лица. Какво ще кажеш?

Преди два дни Мария, най-добрата приятелка на Линда, беше постнала в Инстаграм снимка с разменени лица на себе си и прелестната й малка френска болонка. Кученцето имаше вродена аномалия на долната челюст и езикът му постоянно беше изплезен. За да бъде като него, Мария също беше изплезила език на снимката. Комбинацията от пухкава бяла козина, изрусена коса, изплезени езици и винаги тежкия грим на Мария се беше съчетала в много забавно изображение. Линда се беше зарекла, че ще опита нещо подобно с Господин Бойнго.

— Да, хайде да го направим — изрече Линда с изпълнен с вълнение глас и кимна на котарака. — Ще бъде забавно, обещавам.

Тя взе Господин Бойнго и мобилния си телефон и почука с пръст по иконата на приложението „Размяна на лица”, което беше свалила от интернет.

— Добре, започваме.

Смени позата си на стола и се вгледа в изображението на малкия екран. На стените зад нея се виждаха две картини в рамки и сребриста лампа. Вляво от картините беше вратата към малкия коридор и останалата част на къщата.

Линда беше взискателна към снимките, дори към онези, които правеше за развлечение.

— Ммм, не, така не ми харесва — поклати глава тя.

Линда угаси осветлението в коридора зад нея, но остави

запалена сребристата лампа, която придаваше на изображението странен фонов блясък. Отново седна на стола, като този път се премести малко наляво. Блясъкът изчезна.

— Да, така е много по-добре, не мислиш ли?

В отговор котаракът примига бавно и сънено.

— Добре, хайде да се снимаме, преди отново да захъркаш, поспаланко.

Използването на „Размяна на лица” беше много лесно. Линда трябваше само да снима. Това беше всичко. Приложението мигновено разпознаваше двете лица на екрана, описваше червен кръг около всяко и после автоматично ги разменяше.

Линда взе Господин Бойнго и отново седна на стола.