Читать «Галерия на мъртвите» онлайн - страница 6

И представителите на медиите бяха изпреварили Хънтър. С триноги и камери, монтирани на покривите, два новинарски микробуса бяха заели позиции на тротоара срещу отцепения от полицията район. Двама репортери правеха всичко възможно да получат някаква информация от всеки, който би говорил с тях.

Робърт най-после си проправи път през тълпата, смъкна страничното стъкло на колата и показа значката си на единия от униформените полицаи, които пазеха входа към улицата. Ченгето кимна и разчисти пътя, за да мине Хънтър.

Норт Бентън Уей беше тиха улица в жилищен квартал на юг от прочутото водохранилище Силвър Лейк. От двете й страни се извисяваха големи чинари, които я предпазваха от слънцето през деня, но хвърляха зловещи сенки навсякъде по здрач. Къщата, която търсеше Хънтър, беше шестата вдясно. На алеята пред входа й имаше червен фолксваген „костенурка” и синя тесла S. На улицата вдясно от къщата бяха спрели още три черно-бели патрулни коли и микробус на Института по съдебна медицина.

Робърт паркира пред микробуса и слезе от колата си. С ръст метър и осемдесет, той се извисяваше над очукания покрив на своя стар автомобил „Буик Ле Сабре”. Хънтър обходи с поглед прозорците на улицата. Всички съседни къщи светеха и повечето им обитатели надничаха през тях или стояха на външните врати. На лицата им бяха изписани шок и отказ да повярват. Докато Робърт закачаше значката на колана си, друга кола мина през полицейската бариера в началото на улицата. Хънтър веднага позна металическосинята хонда сивик, която принадлежеше на партньора му, детектив Карлос Гарсия.

— Сега ли дойде? — попита Гарсия, когато спря до патрулните коли и изскочи от автомобила си.

— Преди по-малко от минута — потвърди Хънтър.

Въздългата кестенява коса на Карлос, все още влажна от късния скорошен душ, беше завързана на стегната конска опашка.

Двамата детективи се обърнаха към къщата с бяла фасада. На отсрещния тротоар стояха трима полицаи с мрачни лица. Криминалист, облечен с предпазен гащеризон с качулка от тайвек и въоръжен с фенерче „ПроТак”, старателно оглеждаше добре поддържаната морава. На верандата, полузакрит от синя палатка, втори криминалист претърсваше дръжката и рамката на вратата за пръстови отпечатъци.

Най-възрастният от тримата полицаи на тротоара забеляза двамата детективи, отдели се от групата и пресече улицата, отправяйки се към тях.

Хънтър веднага видя, че той е лейтенант от лосанджелиската полиция.

— Вие сигурно сте от отдел „Свръхтежки убийства”. — Дрезгавият глас на полицая прозвуча уморено.

— Да — отговори Гарсия. — Същите.

Лейтенантът изглеждаше на петдесет и няколко години и беше седем-осем сантиметра по-нисък от Хънтър и най-малко двайсет килограма по-тежък, всичките натрупани около кръста.