Читать «Галерия на мъртвите» онлайн - страница 5

Той изчака, докато аудиторията утихна.

— Бих искал да започна, като благодаря още веднъж на всички, които сте тук. Трябва да призная, че не очаквах толкова много хора.

Сега беше ред на Хънтър да погледне професор Адамс.

— Мислех, че ще говоря пред двайсет, най-много двайсет и пет студенти.

Присъстващите отново се засмяха.

Трейси Адамс се усмихна и повдигна рамене.

— Преди да започна, моля, позволете ми да ви обясня, че не съм добър оратор и определено не съм преподавател, но ще се постарая да ви разкажа онова, което знам, и да отговоря на въпросите ви.

Публиката отново избухна в аплодисменти.

Хънтър не беше сигурен какви са познанията на студентите и затова започна с някои основни определения — разликата между сериен убиец, спонтанен убиец и масов убиец. Подкрепи обясненията си с няколко примера на престъпни деяния, извършени наскоро в Съединените щати.

Той продължи, като представи на студентите списък от седем точки на етапите на серийния убиец, от така наречената Фаза на аурата — самото начало, когато бъдещият убиец започва да губи връзка с реалността, до депресията — големият емоционален срив, който в повечето случаи следва акта на убийството.

— Преди да преминем по-нататък — каза Хънтър, когато приключи с обясненията за последната фаза, и гласът му придоби много по-сериозен тон, — когато говорим за серийни убийства, най-важното нещо, което бих искал да запомните, е, че…

Той млъкна и бръкна в джоба си.

— Извинете — рече Хънтър и вдигна дясната си ръка към заинтригуваните слушатели. — Един момент. — Той изключи микрофона и го сложи на подиума, а после каза по мобилния си телефон. — Детектив Хънтър, ОСУ.

Докато слушаше обаждащия се от другия край на линията, очите му намериха Трейси Адамс. Думите бяха излишни. Тя разгада изражението му. Случвало й се беше да е до него, когато той бе получавал подобно обаждане.

— Не може да бъде — недоверчиво измърмори професор Адамс, а после отново се качи на подиума и се приближи до Хънтър. — Защо ли не съм изненадана, че това се случва точно тази вечер?

Робърт приключи с обаждането и се обърна към нея.

— Ужасно съжалявам, Трейси — каза с тих и сдържан глас. Видя разочарованието й. — Трябва да тръгвам.

Тя кимна с разбиране.

— Няма проблем, Робърт. Върви. Ще обясня на студентите.

Хънтър бързо слезе от подиума. Професор Адамс взе микрофона, въздъхна тежко и се обърна към озадачената публика.

3

Часовникът на Робърт Хънтър показваше 21:31, когато той стигна до адреса, който му бяха съобщили по телефона. Дори по това време в сряда вечер му бяха необходими четирийсет и пет минути, за да измине трийсетте километра от Уестуд до Силвър Лейк — квартал с етнически разнообразно население на изток от Холивуд. Когато подкара по Бъркли Авеню, отправяйки се на запад, Хънтър веднага видя групата полицейски коли в началото на Норт Бентън Уей.

Знаеше, че в голям град като Лос Анджелис нищо не може да събере тълпа любопитни зяпачи по-бързо от комбинация от проблясващи полицейски лампи и черно-жълта лента за местопрестъпление. Имайки предвид това, Робърт изобщо не се изненада, като видя нарастващата тълпа от съседи, която вече се беше насъбрала по периметъра. Хората държаха мобилни телефони, настървени да заснемат неколкосекундно видео или дори да направят снимка, която да качат в профилите си в социалните мрежи като трофеи от играта „Покемон”.