Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 99

Забеляза, че Малкълм го наблюдава — болен, но спокоен и силен. Джейми му се усмихна, доволен, че е жив: — Знаеш ли, сигурен съм, че ще намериш.

Анжелик си отдъхваше преди вечерята. Огънят весело искреше в камината. Завесите бяха спуснати, тъй като вън духаше. Бе се свила под завивките върху копринените си чаршафи в полудрямка с ръка между краката, както я бе учила Колет в женския манастир. Двете се мушваха в едно легло, след като монахините напускаха общата спалня и захъркваха зад преградките си от завеси. Двете момичета се галеха, целуваха, шепнеха си и се кикотеха под завивките, споделяха си тайни, мечти и желания, като се преструваха на пораснали любовници, както бе описано в романтичните, но забранени улични брошури. Камериерките ги внасяха тайно и четивата обикаляха от ръка на ръка сред ученичките. Всичко това ставаше на ужким, бе здравословно, забавно и невинно.

Бе се унесла в мечти за Париж и предстоящото прекрасно бъдеще с Малкълм, влюбен и удовлетворен в леглото до нея, или пък вече в кантората на Струанови, чието управление тогава щеше да се намира в Париж; висок и богат; тежкото му раняване щеше да се е превърнало само в спомен, а от нейното нещастие дори и спомен нямаше да е останал. Тяхното бебе момченце щеше да си лежи в детската стая отвъд коридора на замъка им, за него щяха да се грижат собствената му бавачка и прислугата. Тялото й щеше да се е възстановило и да бъде силно и добре оформено като сега, а раждането щеше да е минало лесно. Те двете с Колет щяха да посещават баснословно процъфтяващата фабрика за коприна на Струанови, която тя ще ги убеди да построят, след като научи всичко за отглеждането на бубите:

„О, Колет — бе написала току-що Анжелик, — тези малки червейчета са нещо изключително, хранят се с черничеви листа, а после пашкулите се изсушават и копринените нишки се разплитат… Не съм предполагала, че това ще ме заинтересува чак толкова. Варгас е тайният ми осведомител. Той крадешком вмъкна продавача на коприна, за да ми ги покаже, но се налага да бъда предпазлива: взех да обсъждам хрумването си за фабрика с Малкълм и с Джейми и те ми се изсмяха. Малкълм ми каза да не ставам глупава, производството на коприна било много сложен процес (като че ли аз не зная) и да не товаря малката си главица с търговски грижи. Те май наистина искат от нас да сме като пашкули, за да ни използват или безчестят, както им скимне, и толкоз. Колет, изпрати ми всички книги по въпросите на коприната, които намериш…“

„Прекрасно е да имаш своя собствена кантора и пари — помисли си Анжелик. — Ако живеем в Париж, ще посещаваме Лондон, от време на време Хонконг, ще даваме вечери, соарета и пищни балове за моя Очарователен принц и изключителните му приятели…“

Тя хвърли поглед към писмото до Колет, което току-що бе запечатала. Бе споделила и други тайни, поне отчасти:

„С този Едуард Горнт май наистина ще се сприятелим. Толкова е очарователен и учтив, истински приятел, а не като Андре. Уверена съм, скъпа Колет, че това ще е приятелство за цял живот, защото милият ми Малкълм също се наслаждава на присъствието му. Не е ли странно, след като Едуард работи за онези ужасни Брокови, за които ти писах, и за Норбърт Грейфорт, който от ден на ден изглежда все по-озлобен. Сякаш Горнт е същински магьосник! Днес даваме голямо соаре. Ще дойдат всички, Андре ще свири, а Едуард е великолепен танцьор, лек като пеперуда…“