Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 101

Съвсем разумно бе заела два пъти по-голяма сума от дължимата. Днес сутринта се разплати с Андре. Той не знаеше как да й се отблагодари. „Няма защо да му се сърдя. Той ми е добър и верен приятел, пък аз наистина — взех пари на заем. За какво ми бяха? Вече съм забравила. Sans fair’e rien, един от дълговете ми е изплатен.“

Половината от останалата сума Анжелик отнесе на Макфей.

— Джейми, бъди така добър и изпрати това на скъпата ми леля в Париж вместо мен. Тя едва свързва двата края, а и чичо ми също. — Бе доволна, че най-сетне може да им помогне, и още по-доволна, че, както се бе надявала, Макфей бе съобщил на Малкълм. Струан я попита откъде е взела парите.

— О, заех ги от господин Сьоратар, мили. Не исках да те моля, а не мога да им изпратя разписка. Нали за теб няма значение, че заложих едно украшение?

Той я сгълча, заяви, че ще се погрижи за дълга й към Сьоратар, че Джейми ще й открие текуща сметка на стойност сто гвинеи, от която да тегли, както си иска, но само да му казва за какво, и че ще удвои сумата, която тя бе пожелала да изпрати в Париж.

Животът е толкова лесен, щом използваш разсъдъка си. По жилите й се разля топлина, като си спомни как му бе благодарила за любезността, колко нежно го бе целунала и как й бе отвърнал той. Щеше й се да бяха отишли по-далеч, много по-далеч.

Пръстите й я разсейваха. Тяхната ласкава и сръчна сладострастност й доставяше удоволствие. Анжелик затвори очи и мислено се върна назад към вечерите с Колет, но това не трая дълго. Както винаги пред очите й изникна той — почти като жив, а заедно с него и подробностите от последната им нощ, когато тя умишлено се бе държала разпуснато и разпътно и бе вършила всичко възможно, само и само да спаси живота си. Тогава не бе осъзнала, че ще изпита същата наслада, каквато бе изпитал той.

„Скъпа Света майко, и двете знаем, че го сторих само за да спася живота си, вярно е, нали? Но е вярно също… ах, какъв късмет имам, че мога да говоря откровено, направо с Теб, а не чрез посредничеството на оня ужасен отец Лео… но е вярно също, между нас двете да си остане, че трябва някак си да се отървем от него и от спомена за двете нощи, както и от възхитата ми, преди този спомен да ме докара до лудост.“

Райко говореше с раздразнение:

— Фурансу-сан, ще приема това частично изплащане, но споразумението ни беше съвсем точно, толкова съжалявам.

— Зная. — Андре ненавиждаше да има дългове, а към нея — повече от всичко. И не само защото графикът за изплащане го караше нощем да сънува кошмари, а защото неговата Хиноде бе изцяло на нейно разположение и ако той не го спазваше, Райко щеше да прекъсне връзката им, без да се колебае. А той щеше да се самоубие. — Скоро ще ти дам голяма вноска. Обици.

— Ах, така ли? Отлично. — Райко се усмихна. — Отлично. Предполагам, че Хиноде все още ти е по вкуса, че все още те задоволява?

За един щастлив миг Андре забрави тревогите си.

— Тя… тя е всичко, за което съм мечтал. И дори повече.