Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 97

— Защо да не ми кажете още сега, господин Горнт? — бе го попитал Малкълм. — Ако сведенията наистина са толкова съществени, както твърдите, трябва да се заемем незабавно с това.

— Да, тай-пане, ще го сторя незабавно. Но нека си остане, както вече решихме: в сряда. Между другото, след като ни очакват дълги и щастливи взаимоотношения, защо не зарежем обръщението „господине“. Викайте ми просто Горнт, а аз ще продължа да ви наричам „тай-пан“, докато не се срещнем в Шанхай или в Хонконг след банкрута на Сър Морган. Тогава може и да минем на малки имена, а?

Струан наблюдаваше Дмитрий с нарастваща възбуда. Толкова хубави неща се случваха напоследък.

— Какво ще кажеш, друже? Джеф Купър готов ли е да продава и дал ли ти е необходимите пълномощия за това?

— Да, имам пълномощия от него, но…

— Но какво? Писмени ли са пълномощията ти?

— Писмени са. Той продава половината навън. На нормалната цена — 16,50 за акция.

— Дрън-дрън, това далеч не е нормална цена — подходът на твоя шаман излиза наяве, 13,20 и нито цент повече. Можем да съставим писмо за намерения с днешна дата. Четиридесет хиляди акции.

Дмитрий го зяпна, но бързо се съвзе: четиридесет хиляди бе точно броят, който предвиждаха. Но 13,20 бе ниска цена. Бе предложил дяловете на Морган Брок, който му определи 12,80 — пожарна цена, която да се изплаща в течение на една година. Тази оферта бе неприемлива, макар да бе почти невъзможно да се намери купувач за толкова голяма серия от акции. „Откъде, по дяволите, е получил сведенията Малкълм?“

— 13,20 далеч не е добра цена.

— 13,20 е днес. Утре ще бъде 13,10, а в сряда ще оттегля предложението си. — Горнт го бе уведомил, че Купър бърза да продава, за да инвестира в едно рисковано американско предприятие — в производството на бронирани кораби както за военната флота на Севера, така и на Юга. — Аз имам достатъчно време, но Джеф не разполага с такова.

— Какво искаш да кажеш?

— Просто, че аз разполагам с време, а Джеф — не. Нито пък флотите на… Съюза и дори на Конфедератите — добави любезно Струан, — след като войната отива на зле и за двете страни.

— Да ти пикая на осведомителя! — възмути се Дмитрий. — Не става. 15,20.

— Фантазьор. 13,20. Ще се изплати в злато от нашата банка на приносителя на полицата веднага, щом пристигне в Бостън.

Дмитрий отвори уста да каже нещо, но Джейми Макфей побърза да се намеси:

— Тай-пан, може би не е зле да имаме предвид…

— … одобрението от Хонконг — довърши Малкълм изречението вместо него. — Стига, Джейми, нали се разбрахме и приключихме с тези глупости веднъж завинаги. — Изрече го с равен глас, който не допускаше възражения. — Така ли е?

— Да, извини ме, прав си.

Малкълм спокойно запита:

— Е, Дмитрий, да или не?

Дмитрий го гледаше втренчено с нарастващо уважение. Незабавното разплащане вече бе решило въпроса.

— Става.

Той подаде ръка. Малкълм я пое.

Макфей се обади:

— Ще съставя полицата днес следобед и ще ти я дам за подпис в пет часа. Съгласен ли си?

— Добре. Благодаря ти, че се отби да ме навестиш, Дмитрий. Винаги си добре дошъл. Вечерята започва в осем и половина.